Доктор Луис Тейлър Елисън и кариерата й в областта на кардиологията

От 1950г.

"Доколкото си спомням, винаги съм искала да стана лекар. Майка ми винаги се радваше да разкаже историята, когато като дете са ме питали каква искам да стана като порасна, а вместо обичайните отговори (актриса, певица, учителка, медицинска сестра и т.н.), аз категорично съм заявявала: "Лекар!" По това време съм била на предучилищна възраст и така и не промених отговора си. Ако трябва да направя ретроспекция - това мое желание вероятно е резултат от „опита” ми в дрогерията на моя дядо, разположена на "главната улица" в центъра на малко градче в щата Джорджия. Вторият етаж от сградата бяха заети от кабинетите на тримата местни лекари. Дядо ми беше фармацевт и определено беше част от медицинския екип в града. Всеки го наричаше "Док" и много пъти неговите съвети бяха търсени, много преди да лекарската консултация да стане наложителна. Той с готовност даваше полезни съвети. Задната част от аптеката често пъти играеше ролята на спешен приемен кабинет, тъй като най-близката болница беше на около 30 мили.

Освен това, аптеката служеше и като място за срещи между хората от общността, които отделяха по 30-тина минутки за кафе и разговор в ранните сутрини - и много повече време в дъждовните дни, когато и фермерите се присъединяваха към оживените разговори. Темите бяха най-разнообразни - от бизнес, до политика, религия, вицове и обикновени клюки.

Дядо ми ми позволяваше да седя на висок стол до него, докато изпълняваше рецептите, отговаряше на клиентите, разговаряше с лекарите и т.н. От тази позиция можех да слушам с голям интерес разговорите на групата, събрана около масите на аптеката, макар че съм сигурна, че дядо ми така и не забеляза тази моя наблюдателност. Тази среда често пъти ми предлагаше доста образователни преживявания.

Понякога прекарвах нощите в дома на баба и дядо. Телефонът, разположен в коридора, често звънеше през нощта. Чувах как дядо ми да казва: "Ще се видим веднага в аптеката". Никога не е имало колебание от негова страна, не е задавал въпроси за таксите, той просто тръгваше - без значение колко е часа. Връщайки се в леглото винаги си помислях колко чудесно е усещането да можеш винаги да разчиташ на нечия помощ.

Да, знаех, че трябва да бъда лекар и никога не съм обмисляла друг ракурс, в който би могъл да поеме животът ми. За съжаление дядо ми почина от инсулт на шейсет години, когато бях първокурсничка в колежа и макар че му казах, че съм студентка, не съм сигурна, че той някога е смятал, че аз (момиче) наистина ще стана лекар. Знам обаче, че щеше да се гордее с мен” – това са думите, които казва за себе си американската кардиоложка д-р Луис Тейлър Елисън.

Заедно със съпруга си д-р Робърт Г. Елисън, д-р Луис Тейлър Елисън създава Медицинския колеж към първата кардиопулмонална лаборатория в щата Джорджия през 1956 г. и става първият директор на институцията. Тя посвещава половин век в служба на медицинското образование в Медицинския колеж в щата Джорднжия - нейната алма матер. Кардиоложката е майка на петима синове, трима от които също са лекари.

Факти за биографията на лекарката

Луис Тейлър е родена през 1923 г. във Форт Вали, щата Джорджия. Тя завършва Атинската гимназия в щата Джорджия. През 1943 година тя завършва бакалавърската си степен по химия и зоология в Университета на Джорджия. Заема се с премедицинската си подготовка в медицинския колеж „Medical college of George” през 1943 г., но е принудена да прекъсне през 1945 г., тъй като заболява от белодробна туберкулоза. Болестта я принуждава да забави тригодишното си обучение (от 1945 до 1949 г.). Но след възстановяването си, тя се завръща и защитава магистърската си степен през 1950 г.
Доктор Елисън завършва четири годишното си следдипломно обучение в областта на кардиопулмоналната физиология (от 1951 до 1954 г.). След това, в условията на медицинския колеж в Джорджия, лекарката се посвещава на клинични експерименти в областта на предоперативните и постперативните изследвания, на хирургичните манипулации на сърце при отворен гръден кош, на изследванията, касаещи алвеоларните сърфактанти, на сърдечносъдовата белодробна физиология.
В продължение на повече от петдесет години д-р Елисън е член на факултета и е сред най-ентусиазираните изследователи в Медицинския колеж в Джорджия. Тя продължава научната си работа заедно със съпруга си д-р Р. Елисън. Лекарите създават Кардиопулмоналната лаборатория към медицинския колеж в Джорджия през 1956 г., а  тя става първият директор на институцията. В Кардиопулмонарната лаборатория са проведени първите сърдечни катетеризации. Доктор Елисън става и първата жена президент на обществото „Georgia Thoracic Society”. Тя е и първата лекарка, която работи като президент на асоциацията на медицинските училища към медицинския колеж в Джорджия („Medical College of Georgia School of Medicine Alumni Association”). Доктор Елинсън оглавява същата позиция и във Факултетния сенат на медицинското училище.

Освен че работи на ръководни позиции в множество съвети и комитети, кардиоложката заслужено получава наградата „MCG's Woman of Excellence Award in Health” през 1993 г., както и приз за цялостни постижения за развитието на „School of Medicine” през 1996 г. Доктор Елисън е носителка на годишната награда на борда на директорите на асоциация „Georgia Lung Association” през 1998 г.

Към днешна дата, след повече от половин век медицинска практика, д-р Елисън дава препоръка на другите жени, които искат да следват стъпките й: "Жените трябва да си поставят своите цели, да преследват амбициите си, без да подценяват способността си да стигнат до най-високо ниво в избраната област, да вярват в себе си и да бъдат твърди в стремежа към върха във всички етапи от живота."

По статията работи: Виктория Милова