Доктор Морис Папуърд и приносът му към развитието на медицинската етика в средата на 20 век

От 1967г.

Доктор Морис Хенри Папуърд (1910-1994 г.), по всички стандарти, е личност със спорна репутация в медицинската практика. През целия си живот той е третиран като аутсайдер, избрал неконвенционалната кариера на частен медицински учител. Неговата мечта е да заема консултантски пост в "London teaching hospital". Тя не се сбъдва и поради тази причина медикът избира практиката на частен медицински преподавател. Според всички разкази и описания д-р Папуърд е отхвърлян, защото е евреин и не би  приет от пациентите в Белгравия, Челси и Мейфеър, които заплащат таксите си за преглед (очевидно при нееврейски медици). Наистина, когато се кандидатира за лекарски пост през 1939 г., му е казано дискретно, че няма да бъде назначен, тъй като "никой евреин не може да бъде джентълмен...".

Въпреки всичко, д-р Морис Папуърд се утвърждава като независим медицински консултант и преподавател в Лондон - роля, в която е отличен професионалист, помогнал на 1600 новодипломирани лекари да преминат през изтощителната процедура по членството в "Royal College of Physicians" (MRCP) в следвоенен Лондон. Въпреки, че е той помага на много свои колеги през 1936 г., са необходими цели 57 години, за да бъде одобрена неговата кандидатура за членство в Кралския колеж на лекарите. Това се случва през 1993 г.

Приносът на д-р Папуърд към усъвършенстването на етичните норми и въпроси в медицинските проучвания е внушителен. Нещо повече, медикът разобличава и заклеймява немалко неетични медицински експерименти. Той е провокиран от описанията, правени по време на експериментите в специализираните лекарски списания. Притесненията са представяни най-често от неговите колеги, които са свидетели или участват в провеждането на подобни експерименти. През 1962 г. той публикува четиринадесет от своите протестни писма до редактори на престижни медицински списания, а през 1967 г. д-р Папуорд пуска на пазара книгата си "Human Guinea Pigs: Experimentation on Man".

Според д-р Папуърд: "Нито един лекар, колкото и голям да е капацитетът му или оригиналните му идеи, няма правото да избира мъченици, които да жертва в името на науката или общото благо."

Той публикува книгата си, въпреки съветите на медицинското съсловие, които го приканват: "да не развява публично мръсното бельо на практикуващите лекарската професия". Д-р Папуърд се прицелва в 205 публикувани експеримента (78 от които са английски и американски) и са проведени над уязвими групи деца, умствено изостанали възрастни, затворници с увреждания. Критиките на медика са насочени към измамите и нарушаването на правилата по информираното съгласие на участниците. Той посочва, че според него, експериментите са провеждани не в името на науката, а в това на личното благо и кариерното развитие на инициаторите им. Не е изненадващо, че книгата привлича, меко казано, язвителните ревюта на критиците.

Въпреки всичко, към днешна дата появата на творбата се счита за крайъгълен камък в областта на медицинската етика. Неговата политика за подаване на сигнали за нередности в медицинската професия привлича вниманието на „Royal College of Physicians”. Институцията през 1972 година се самосезира и издава доклад, касаещ етичните въпроси, които възникват при медицински експерименти.

Въпреки че не е толкова известна, колкото статията на д-р Хенри Бийчър от 1966 година (творбата му се казва "Ethics and Clinical Research" – "Етика и клинични проучвания", публикувана от "NEJM"), трудът на д-р Папуърд си кореспондира с този на Бийчър и допринася за 7 от 22-та примера, цитирани от Бийчър. Докато авторът на "Етика и клинични проучвания" пропуска да споменава някой от изследователите или справките си в някои списания, Папуърт педантично и коректно цитира учените и техните трудове.

Лекарят прави следното показателно за личността му изказване: "Моето мнение по въпроса, че тези, които мърсят бельото на лекарската професия, трябва да бъдат порицани, а не онези, които го изпират, не се е променяло никога. Някои личности не изпират бельото нито на обществените места, нито в частната си собственост, а оставят мръсотията да се натрупа и да засмърди".  Очевидно с тази неправда  лекарят не може да се справи.

По статията работи: Виктория Милова