Доктор Оливър Уронуг и разбиранията му за човешкото здраве, придобити от изследвания на фекалните проби

От 1991г.

Доктор Оливър Уронг, най-известен с лекарската си практика на академичен и клиничен нефролог, е сред медиците, които разчитат на най-прозаичните терапевтични средства, за да третират пациентите си. В неговия случай - тези средства са солите и водата. Той се интересува най-вече от това какви прости вещества (като например вода, калий, натрий и магнезий) биха могли да разкрият повече любопитни факти за живота и здравето на организма. Тези негови проучвания го карат да се вгледа в анатомията и физиологията на бъбреците и червата. Въпреки че името на д-р Уронг най-често е свързвано със заболяването синдром на Дент (той е сред откривателите му), неговите наскоро каталогизирани лични документи свидетелстват какво очарование е вижда медикът в анатомията и физиологията на храносмилателната система, на която той посвещава 20 години от медицинската си практика.

През 1991 г. д-р Оливър Уронг застава пред академичната аудитория на Университета в Ливърпул и съобщава: "Основният ми интерес са бъбреците, но когато бях поканен да лекувам тук, ми казаха, че този чифтен орган не е основа на медицинските интереси на това учебно заведение. Тук на дневен ред са червата. Следователно, днес избрах да говоря за фекалиите, втората ми любов ..."

Учените, изследвали отпадните продукти на храносмилателната система (или поне онези, които практикуват в активните години от кариерата на д-р Уронг - от1960-те до 90-те година на 20 век), са били възнаградени с много нови…знания. Все пак, в този период почти нищо не е било известно за екскрементите и по този начин почти всичко, което е открито, се счита за ново.

Някои от любопитните факти за фекалиите, констатирани от нефролога са:

- екскрементите съдържат по-голяма плътност от бактерии, отколкото всеки друг материал на планетата. Всъщност един грам фекалии съдържа повече бактерии, отколкото са хората по земята.

- след отделянето им от организма, фекалните бактерии се унищожават (до голяма степен) от кислорода в околната среда, което ги прави особено трудни за изследване;
 
- въпреки твърдия им вид, изпражненията обикновено се състоят от 70-80% вода, те съдъраж и смес от разнообразни полезни за здравето бактерии, химически компоненти, остатъци от хранителните вещества, продукти от самия храносмилателен тракт и някои неорганични материали;

Чрез изучаването на изпражненията може да се изследват някои от ефектите върху организма от диетата, лекарствата и болестите. В този период голяма част от научната общност "забива" нос в идеята да се проучи детайлно всичко за изпражненията. Уронг пък е привърженик на идеята, че: "ако не знаете всичко за обекта, който проучвате, то няма как да знаете дали той е от голяма медицинска важност".

Този манталитет, съчетан с научната педантичност, упорството и изобретателността на медика води до създаването на т.нар. чанти на Уронг. Тези приспособления са създадени от полупропусклива мембрана, съдържаща инертен онкотичен агент, поставен в малки желатинови капсули. Една такава капсела се поглъща от изследвания субект, екскретира се агентът, взема се проба и се анализира. Торбите предлагат прост, но ефективен метод за получаване на извънклетъчен флуид от изпражненията.

„Животът на фекалните бактерии е кратък и се надявам се - щастлив”: казва в свое интервю от 1991 година д-р Оливър Уронг.

Днес се смята, че бактериите, които приютяват здравите хора в телата си: "са толкова уникални, колкото пръстовите ни отпечатъци" и играят жизненоважна роля за нашето физическо и психическо здраве. Преди петдесет години, д-р Уронг констатира и на практика тази факт, като отбелязва, че: "В някои отношения изучаването на фекалния състав може да ни осигури портал за по-доброто разбиране на човешкото здраве".

По статията работи: Виктория Милова