Доктор Роз Ласкер и медицинската й практика от края на 20 век в САЩ

От 1976г.

В свое известно интервю доктор Роз Д. Ласкер казва: „Исках да стана лекаря, от който и аз самата се нуждаех като дете. Родила съм се с обезобразяващ тумор на лицето. Докато родителите ми не откриха пластичен хирург, който да е готов да го отстрани, бях лекувана от голям брой специалисти, които ме третираха като предмет, подлагайки ме на ужасяващи, болезнени и, както се оказа, неефективни и опасни процедури, без да ми обяснят какво да очаквам или как да контролирам случващото се с мен".

Доктор Роз Д. Ласкер е основател на центъра „Center for the Advancement of Collaborative Strategies in Health”, който е под опеката на Нюйоркската медицинска академия. Изследванията на центъра са насочени към начините за подобряване на предоставянето на медицинските грижи, практиките в областта на общественото здравеопазване, развитието на здравната политика и ефективността на партньорствата в общността.

Лекарката е на мнение, че хората и организациите трябва да работят заедно, за да се справят със сложните проблеми, засягащи здравето и благополучието на хората. Ето защо са създадени и функционират десетки хиляди партньорства, насочени към проблеми като злоупотребата с наркотици, здравните неравенства и предоставянето на медицинските грижи. За съжаление, твърде често опитът с партньорството често пъти води до неудовлетвореност от резултатите. От 1995 г. д-р Ласкер изследва динамиката на сътрудничеството, променяйки разбирането на хората за това как трябва да се работи в колаборация и какво е необходимо, за да се постигне успех в такова партньорство.

Защо лекарите са намесени в този щрих от работата? Доктор Ласкер посочва: "Целите, които имат най-голямо значение за мен и кариерата ми – да стопирам първопричините за лошото здравеопазване и да дам на хората значима и влиятелна роля в решаването на проблемите, които ги засягат. Това не може да бъде постигнато без сътрудничество". Както тя бързо разбира, обаче, няма отъпкани пътеки за това как да се изграждат успешни партньорства, дори след десетилетия опит в областта. Следователно е много трудно хората да привеждат привлекателната риторика и принципите на сътрудничеството в практиката.

Доктор Ласкер създава Центъра „Center for the Advancement of Collaborative Strategies in Health”. Първоначално работата й се съсредоточава върху сътрудничеството в областта на здравеопазването - както е описано и в книгата й: "Медицина и обществено здраве: Силата на сътрудничеството", центърът скоро разширява фокуса й. Тя започва да проучва предизвикателствата, свързани с решаването на проблемите в сътрудничеството.

Едно от ключовите постижения на д-р Ласкер е да изясни как процесът на сътрудничество укрепва способността на групата да идентифицира, разбира и решава сложни проблеми. Ключът е да се характеризират и измерват "синергията на партньорството", пробивите в мисленето и действията, които се създават, когато един съвместен процес съчетава успешно знанията, уменията и ресурсите на разнообразна група участници. "Синергията", обяснява тя, "е това, което прави партньорството по-значимо от съвкупността от неговите части."

Щателното изследване на ниво партньорство, което д-р Ласкер и колегите й провеждат, има важни практически приложения.  След като завършва първа по успех в класа си в Университета на Питсбърг през 1976 г., д-р Ласкер се заема със своята специализация по вътрешна медицина в „Stanford University Hospital”, Калифорния. Стажуването й преминава в болница „Presbyterian University Hospital”, Питсбърг, Пенсилвания и в медицинския център, който е част от Вашингтонския университет в Сейнт Луис, Мисури.
Лекарката си избира ендокринологията като втора специалност. Тя се обучава в "Националния институт" по здравеопазване в Бетезда, Мериленд. От 1983 до 1985 г. е д-р Ласкер е асистент в Медицинския колеж във Върмонтския университет, където през 1985 г. е обявена за преподавател на годината.

През 1993 г. лекарката е избрана да членува в работната група за реформи в здравеопазването в администрацията на президента Клинтън, а от 1993 г. до 1995 г. ендокриноложката е като помощник секретар по въпросите на развитието на здравната политика в САЩ.

По статията работи: Виктория Милова