Доктор Тенли Олбрайт и лекарската й практика от 60-те години на 20 век в САЩ

От 1952г.

„Спомням си, когато бях на около три години, че баща ми ме вземаше в неделя сутрин на разходки. Е, не бяха точно разходки. Оставах на щанда за пури на предния вход в болничното фоайе. Обичах да се разхождам с него.

Когато премахната сливиците ми, останах очарована от болниците, въпреки че определено не ми допадна самата манипулация. Все повече и повече, аз започвах да се интересувам от това, какво вършат лекарите, в какви болници работят. Обичах да се грижа за куклите си. Винаги съм искалa да поправям счупени нещa. Исках и да помагам откакто се помня, особено когато приятелите ми се нараняваха. Имах желание да откривам нови начини да ги накарам да се почувстват по-добре. Постепенно се заинтересовах от медицината още по-задълбочено, тъй като заболях от полиомиелит, когато бях на около десет” – казва в свое интервю д-р Тенли Олбрайт.

Доктор Тенли Олбрайт поставя началото на успешна кариера като спортист, преди да се посвети на медицината. Тенли е една от 5-те жени в своя клас от 135 човека в Харвардския медицински институт през  1957 г., а 22 години по-късно д-р Олбрайт е първата жена, служила като част от лекарския екип на олимпийския комитет в САЩ. Тенли Ема Олбрайт израства в Масачузетс. Тя е дъщеря на виден хирург. От ранна възраст тя има две амбиции - да бъде лекар и да спечели олимпийски златен медал по фигурно пързаляне. Когато е на 9 години, тя започва да тренира фигурно пързаляне. Но любовта й към спорта среща сериозна пречка, когато на 10-годишна възраст, тя е диагностицирана с полиомиелит. Тя казва: "По това време, никой не знаеше какво е полиомиелит, или какво го причинява, или какво мога да направя, за да се излекувам. Бях в болницата, за да ми поставят диагнозата... тогава това се постигаше с така наречената лумбална пункция - болезнена процедура, която може да бъде много страшна за едно дете”.

Олбрайт е хоспитализирана и трябва да остане неактивна в продължение на няколко месеца. Тя не може да движи краката, гърба или шията си. Когато напуска болницата през 1946, момичето се завръща на леда и четири месеца след болничния си престой печели първата си награда. През 1952 година, на 16-годишна възраст, Олбрайт печели и първата от петте си поредни титли по фигурно пързаляне, и през същата година – взема сребърен медал на зимните олимпийски игри в Осло, Норвегия.

През 1953 г. Олбрайт започва да се обучава в "Радклиф Колидж" в специалност "Пред-медицински изследвания". Тя е много дисциплинирана студентка, тренираща на леда от 4 до 6 сутринта, а след това посещава часовете, пише си домашните, учи за изпити. През 1955 г. тя отсъства еднократно, за да спечели втория си световен шампионат. Тя напуска „Radcliffe” след тригодишното си обучение през 1956 г.

През същата година Олбрайт става първата американка, извоювала златен медал по фигурно пързаляне, на Зимните олимпийски игри в Кортина, Италия. През 1957 г. се връща към следването си започва да учи в Медицинското училище в „Харвард”. Тя е една от петте жени в клас от 135 мъже. Тя си спомня: "... нямаше много жени в класа, нямаше и много жени да ни преподават". Въпреки трудностите и липсата на ролеви модели, олбрайт се възползва от обучението си и завърши през 1961 г.

Доктор Олбрайт има три големи дъщери и живее в Бруклин, Масачузетс със съпруга си Джералд Блекли. Лекарката е специалист по обща хирургия. Тя практикува в Бостън и понастоящем е консултант в Националната библиотека по медицина, която допреди това е председателствала.

Доктор Олбрайт получава множество награди и отличия и през 1988 г. е въведена в американската "Зала на славата" на асоциацията по фигурно пързаляне.

По статията работи: Виктория Милова