Доктор Томъс Старзл - човекът, извършил първата успешна трансплантация на черен дроб

От 1952г. до 1979г.

Томъс Стразл е роден на 11 Март 1926-та година в щата Айова, САЩ. Завършва успешно Уестминстърския колеж в Мисури, а след това получава докторска степен в Северозападния медицински университет в Чикаго. Още от първите си години като практикуващ хирург младият медик разкрива новаторския си потенциал. През 1952-ра пише научен труд за невронните връзки в мозъка на базата на свои и чужди открития.

Старзл става известен с успешното трансплантиране на бъбрек, което извършва. Макар операцията да е позната на човечеството, той успява да усъвършенства процедурата, което намалява количеството на изгубена от пациента кръв. Още през 1958-ма година в главата на хирурга се заражда идея за нов тип операция, считана дотогава за невъзможна от медицината - присаждане на черен дроб.

Преди да се заеме с интервенцията, Старзл иска да бъде сигурен, че процедурата крие минимални рискове за пациента. Затова от 1958-ма до 1961-ва година той извършва трансплантация на пречистващия кръвта орган на над 150 кучета. Целта му е не само да натрупа опит за благополучното изпълнение на тази операция, но и да разбере как да запази черния дроб годен за присаждане за дълъг период от време, как да намали до минимум кръвозагубата, както и какви техники на рязани и зашиване трябва да се използват.

Когато решава да изпробва интервенцията върху човек през 1963-та, единственият неизпробван детайл остава упойката, която трябва да се използва по време на операция. В периода от март до октомври същата година той извършва 5 трансплантации на черен дроб върху живи пациенти. За съжаление, първият от тях загива от кръвозагуба, а другите четирима почиват само след няколко дни от вътрешни инфекции. Аутопсията след смъртта на приемниците на присаден орган показва, че при нито един от тях новият черен дроб не е отхвърлен.

Този провал разочарова дълбоко Томъс Старзл, затова той прекратява опитите в областта за няколко години. През това време се занимава с трансплантации на бъбреци. Все пак в експерименталната си операционна, където хирургът работи над животни, медикът продължава да тества нови техники за присаждане на черен дроб. Целта му била да намери метод за допълнително намаляне на кръвозагубата, както и да разбере как може организмът на пациента да се предпази по-добре от инфекции.

През 1967-ма? година Старзл решава да изпробва отново процедурата върху човек. Операцията се извършва под имуносупресия чрез медикамента азатиоприн. Първият успешен приемник на черен дроб става момичето Джули Родригез. За съжаление, тя умира година по-късно от проблеми с кръвоносните съдове, възникнали в резултат на усложнения след трансплантацията. За емоционалната привързаност на хирурга към първия му успешен пациент можем да съдим по близките отношения, които той запазва с родителите на детето дори след неговата смърт.

През 1969 Томъс Стразл вече е извършил няколко успешни трансплантации на пречистващия кръвта орган и решава да сподели откритието си със своите колеги. Хирургът написва два тома с описания на присаждане на бъбреци и черен дроб, които и до днес влизат в употреба на лекарите при изпълнение на този тип интервенции. Разбира се, процедурата се подобрява многократно през годините. Половината от първите пациенти на медика в периода от 1967-ма до 1979-та умират в първата година след трансплантацията. Трябва да се вземе предвид обаче, че за 70-те години на 20-ти век този процент на смъртност не е неочакван и се счита за нормален.

Операционният метод е оценен като успешен и през следващите 15 години интервенцията започва да се извършва по целия свят. Днес присаждането на черен дроб се практикува с много по-голям успех и милиони хора остават сред живите именно благодарение на откритието на американския хирург.

По статията работи: Георги Динев