Доктор Франц Вагнер и трудът му от края на 20 век, посветен на рефлекторния лечебен масаж от Далечния Изток

От 1987г.

Франц Вагнер е немски специалист по медицинска социология, философия и природни лечебни методи. Доцент Фронц Вагнер , преподаващ в университета „Йохан Кеплер” в Линц (Австрия) е автор на седем научни труда в областта на рефлекторния лечебен масаж , акупресурата и медицинската психология. Един от най-уважаваните от тях е „Тайната на лекуващите ръце” (оригиналното заглавие на немски е „Rezlexzonen-Massage leich gemacht” от 1987 година). Той се радва на голяма популярност, тъй като представя увлекателно богатите знания и практика на Вагнер в съвременната рефлексология и алтернативна медицина, а това го прави полезен не само за физиотерапевтите,невролозите, психиатрите, рехабилитаторите и, но и за хората, проявяващи интерес към алтернативната медицина.  
Според труда на австрийския автор рефлекторният масаж като терапия се заражда като терапия в Далечния Изток (Индия, Китай, Непал) хилядолетия преди новата ера. Първоначално той е прилаган предимно от природни лечители, но информация за него може да бъде открита в някои съобщения като „индийски масаж” – в свещените книги Ayur-Veda (от около 1800 г. преди н. е.), където в книга четвърта са написани различните прийоми, характерни както за зонотерапията на стъпалото като точков масаж, така и заболявания и симптоми, повлияващи се от него.

Той се радва на особена почит сред древните медици. Успехът и ефектът от него се обясняват чрез популярните по това време познания и хипотези, свързани със популярната за Изтока зависимост и свързаност между явленията в природата и системите в човешкото тяло. То се разглежда от древните лечители не като затворена система, а като сложно взаимодействаща и функционално свързана с околната среда жива система.

Авторът пише, че установяването на т. н. „жизнени точки“ (известни в медицинската литература като биологично активни точки) и връзката им към вътрешните органи и системи чрез 12 двойни и единични канала (меридиани), по които циркулира „човешката жизнена енергия“ и се нарушава при определени страдания дава възможност за разработването на различни видове рефлекторен масаж и практики: акупресура, акупунктура, зонотерапия на стъпалата и ръцете, аурикулотерапия (третиране на точки върху ушната мида), масажи шиатсу, айкидо, амма и други.

Вагнер пише, че макар този вид масаж да се разпространява в Древния Египет, Елада и Рим той е приоритет на източноазиатските медицински системи. В края на 20 век американският медик В. Фнцджералд, проучвайки и прилагайки определени староиндиански методики на точков масаж, доразвива зонотерапията на стъпалата със създадено от него система на надлъжни зони, която е онагледена в книгата на Вагнер.

Развитието на медицинските изследвания води до появата на нови видове рефлекторен масаж. Въпреки всичко, той все още се основа на връзките между вътрешните органи и системи и периферията — кожа, мускули, кости, посредством вегетативната и централна нервни системи: сегментарен, съединително-тъканен, периостален и др.  Българският принос в областта на рефлекторният масаж на стъпалата и ръцете е малък, а  някои методи са прилагани (по интуиция) самоуки народни лечители при някои характерни симптоми и болести. Писмени сведения по темата могат да се открият в книгата на народния лечител и масажнст Игнат Кръстев. При него от значение е и психологическият ефект за внушаването на вяра и сили в лекувания пациент. През последните няколко години от края на 20 век се появяват и единични научни проучвания и български научни статии, касаещи ефектът на зонотерапията в областта на стъпалата, както и ръководства по рефлекторен масаж.
Съвременни научни изследвания в тази област доказват наличие на рефлекторна зависимост между меридианите, по които циркулира „жизнената енергия ", вътрешните органи и системи и рефлексогенните зони по стъпалата, ръцете, носа, ириса на окото и ушната мида, където те се проектират в умален вид. По тези причини зоната на спъпалата на хората са оценявани като съвършени системи за микроакупунктура, които според изследвания от 1993 година са в реципрочна връзка с известните макроакупунктурни системи.

Според някои далечноизточни автори, на повърхността на стъпалото могат да се открият около 70 000 нервни окончания, които в сравнение с други зони и органи, логично, имат и повече терморецептори. Проучванията в тази област потвърждават и рефлекторните връзки на стъпалата и лигавицата на горните дихателни пътища, хипофизната жлеза, слънчевия сплит, черния дроб, гръбначния стълб и други органи и системи, като според преобладаващото мнозинство от авторите тези връзки се осъществяват по меридианен път.

Към днешна дата има определени „бели полета“ относно механизма на въздействие на рефлекторния точков масаж (до края на 20 век има над 6 хипотези), реалната зонова проекция на всички вътрешни органи, както и максималното ефективно дозиране на зонотерапията. Въпреки това, те не обезсмислят този вид терапевтично въздействие, тъй като връзките между отделните органи и системи съществуват, а налице е научно доказано терапевтично повлияване и профилактика (независимо от това, че за да се облекчи болката в раменната става е нужно да се масажира определена зона или зони на стъпалото).

Според автора, съвременни изследвания през последните години на 20 век потвърждават, че човешките стъпала са съвършена микроакупунктурна система, имаща „представителство” във вътрешните органи и системи, както и схващането, че заболяванията нарушенията в последните рефлектират в тази система, като повишават чувствителността и регистрират с определена свръхболезненост в отговорните за тях зони.
В творбата си д-р Вагнер не пропуска и акцентира върху особеностите и изискванията за хармонизирането на психологическия контакт и въздействието, а тези моменти според автора са често пренебрегвани в практиката. Нещо повече, той счита, че те са от изключителна важност за постигането на отличен и дълготраен ефект на провеждания масаж. Вагнер всячески се опитва да провокира желанието на читателя самостоятелно да провежда описаната рефлекторна терапия и профилактика. Предвид на това е нужно да са подчертани някои изисквания, които имат важна роля за крайния успех на зонотерапията.

Авторът е на мнение, че на вниманието на неговите читатели не бива да убегне и правилото да не се преминава прагът на поносимата болка при процедурите, неспазването на което би могло да опорочи и методиката, и да създаде у пациента отрицателно отношение и чувство към манипулациите.

Предвид малкото противопоказания, които обаче би следвало да бъдат прецизирани спрямо всеки отделен случай с медицинско лице, както и желанието на много хора да използват този масаж не само зa профилактика и повишаването на защитните сили, а предимно за самолечение, е нужно да са наясно, че той не е панацея. Този вид масаж демонстрира качествата си при комбинирането му най-често с традиционните методи лечение. Осланянето единствено  на неговите възможности може да забави поставяното на точната диагноза, от една страна, а от друга — да внуши на хората, неболедуващи от определени заболявания и да доведе до тежки депресии, както и дълго, скъпо струващо и безполезно изследване в различни клиники.

Този тип масаж за третиране на остри заболявания се прилага от медицинско лице единствено по негова преценка, а когато в рефлекторните зони не са изразени промени или са дискретни и биха могли да убягнат от погледа и сетивното чувство на лаика, то и ефектът не би могъл да бъде така изявен.

Авторът счита, че съвременни изследвания, касаещи описаните рефлекторни методики за масаж и самомасаж потвърждават добрия и показателен ефект най-често като спомагателна терапия срещу главоболие, болки в гръбначния стълб, при артрозни изменения в тазобедрените и коленни стави, менструални, стомашни, жлъчни и чернодробни болки, заболявания, колити, пристъпи на бронхиална астма, сърдечни неврози и др. Преимуществата на този вид масаж се крият не само в лесното и достъпно провеждане, но и в съвременния стремеж на хората да намалят в рамките на приемливите граници предписаната медикаментозна терапия с нейните странични ефекти, особено при хронифицираните заболявания.

От друга страна, методиките мобилизиращи защитните сили  на организма за преодоляването на тези болести и техните симптоми, засилват профилактичните възможности и превръщат пациентите в активно борещи се за своето здраве личности.

В книгата си д-р Фр. Вагнер се стреми да убеди читателите си да изпробват дадените масажни прийоми и описаната психотерапия, които се практикуват и имат добро реноме в специализираните с физикална терапия и рехабилитация клиники и частните чуждестранни практики. Връщайки ги към тези древни методи, но актуализирани със съвременни познания и опит, книгата ще помогне на мнозина да изпитат техния лечебен ефект, да проведат евентуална профилактика на определени заболявания и симптоми, както и да тренират инстинктивния човешки стремеж за стимулиране на неговите защитни сили.

По статията работи: Виктория Милова