Доктрини за древноримската медицина

От -240г.

Не всички медицински школи, от догматичната до емпиричната (основана около 240 година пр.Хр.), се ръководят от едни и същи доктрини за древноримската медицина. Всички те се изправят срещу различни хипотези, аргументации и схващания. Но независимо от това в тях има общи основи. Съществува една тирада, благоприятна за хората, и една противоположна, в която участва змията, символ на смъртта. Болестта е израз на тази борба между непримирими свръхестествени сили и на съперничеството им с гадателите (римски жреци, които разглеждат вътрешните органи на принесените жертви, за да правят предсказания), извършващи ритуали, в чиито успех се крие успехът на лечението. Резултатът от тази "амалгама" от религиозни вярвания е изобилието от богове, които съжителстват с древноримската медицина, упражняване не само от жреци, а и от професионалисти лаици. Една от тях приемат екзотичната медицина с научно лустро, други - традиционната медицина, а трети - все още магьосническата медицина заедно със знахари, които разполагат с богати мостри от лекарства, много от тях внесени от Близкия Изток чрез непрекъснатите икономически и културни връзки. Някои успяват да привлекат клиентела чрез луксозна украса на своите "кабинети", накичени със сребърни и златни и мраморни накити, или приканват минувачите, хвалейки гръмогласно способностите си. Продавачите на дроги, мехлеми и парфюми, често груби и безскрупулни хора, построявали палатки на открито или откривали сергии за своята стока, най-често с неизвестен състав и действие. Дори проститутките често допълвали доходите си от приготвянето и продажбата на лекарства по свои рецепти. Затова почтените римски лекари били принудени сами да приготвят лекарствата си. Доходът от медицината, от друга страна, поощрява умножаването на специалистите - от гинеколози до диетолози и най-вече очни лекари.

Всред тази поквара римската аристокрация обаче съумява да различи мошениците от истинските последователи на Хипократ, затова си доставя лекари роби, които остават на служба, или поканва образовани гръцки лекари, за да създадат известен престиж и ниво на римската медицина. Едно богато римско семейство може да си позволи лукса да има няколко роби лекари,  които струват средно по шест златни монети. От гръцките лекари емигранти е известен Асклепиад от Бурса, приятел на Цицерон и Антоний, който  критикува експектантизма на Хипократ, като го дефинира "съзерцание на смъртта". Според неговото схващане медицината трябва да действа, а не да чака, въпреки че той дава предпочитание на терапията, стимулираща защитните сили на организма, вместо да го зашеметява с куп дроги, което винаги прикрива нерешителността и оскъдицата на познания.

Свободните лекари се обединяват в аристократични колегии. Даже има закони, които утвърждават професията и изискват отговорност от лекаря за неговото лечение. Така че в добре развитото римско законодателство медицината заема видно място. В Рим за пръв път срещаме съдебната медицина и добре изградената санитарна организация. Медицинското образование също е предмет на непознатата до тогава систематизираност. Практикуването обаче на професията е недостойно за един римски гражданин и за това предоставят на чужденците, предимно гърци, този занаят. Ето защо римляните, привлечени от доходите, които той осигурява, се представят за гърци и се изразяват на гръцки, а лекарите от времето на Молиер трябва да прибягват до латинския, та да бъдат по-убедителни.