Доротея Eрхслибен: първата жена лекар в Германия

От 1715г.

Доротея Eрхслибен била родена през ноември 1715 година в Кведлинбург в семейството на лекаря Крисчън Поликарп Липорин и жена му Анна София. От малка Доротея се проявила като много любознателна, а баща й бил убеден, че тя, въпреки половата си принадлежност, трябва да се обучава на равни начала с по-малкия си брат Крисчън. Двете деца учели латински у дома, а баща им им преподавал различни знания от медицинската наука. И ако в детството образованието било възможна мисия за Доротея, по-късно тя щяла да се сблъска с немалка трудност пред желанието си да получи адекватно медицинско образование. Въпреки съществуващите предразсъдъци, двамата с брат си планирали да учат медицина. Затова, окуражена и от татко си, през 40-те години на 18-ти век момичето изпратило петиция до крал Фредерик II да бъде допусната до университета в Хале заедно с брат си. През 1741 година желанието й било удовлетворено, но Доротея така и не постъпила в споменатото учебно заведение. Предполага се, че заради Крисчън, който бил призован да изпълни военната си служба, Eрхслибен се отказала от обучението си в Хале, тъй като не желаела да учи без него.

Вместо това, младата жена направила нещо, което, поне на пръв поглед, изглеждало да противоречи твърде много на мечтите и желанията й. През 1742 година тя сключила брак с Йохан Крисчън Eрхслибен – овдовял чиновник, баща на пет деца /двамата щели да имат още четирима малчугана/. Въпреки че доброволно приела съдбата на майка и домакиня, германката продължила да учи и да практикува медицина. Нещо повече, година след сватбата си дамата публикувала книга, в която коментирала факторите, които възпрепятствали образованието на жените, както и тяхната професионална реализация. За пореден път баща й бил този, който я окуражил да напише творбата, а самият той се превърнал в автор на предговора към четивото. Вътре обаче се отличавала единствено нейната ясна и твърда позиция. Доротея осъждала онази погрешна и широко разпространена представа, според която ученето пречело на жените да изпълняват семейните си ангажименти, както и тази, че за тях то било тотална загуба на време.

Когато през 1747 година баща й починал, Eрхслибен поела контрола върху медицинската му практика, грижейки се за пациентите му. Този ход ядосал много от колегите й, които я обвинили в шарлатанство, заради това, че практикува без да има нужната квалификация. Тъй като искала да "изчисти" репутацията си и да продължи да работи, Доротея доброволно започнала да подготвя медицинска дисертация, с която да покрие нужните изпити и да се квалифицира. Подобен прецедент, разбира се, предизвикал оживен дебат както в академичните среди, така и в обществото. В крайна сметка, през юни 1745 година Доротея получила правото да представи и да защити дисертацията си пред факултетния съвет на университета в Хале - на латински език, както било прието по онова време. Основната теза на докторката била, че приятните лекарства с бързо действие не оказват добро влияние върху здравето на пациентите в дългосрочен план. Eрхслибен впечатлила изпитващите я както с богатото си медицинско познание, така й с перфектното владеене на латински, и естествено – успяла защитила дисертацията си.

Доротея продължила да практикува медицина безпрепятствено до смъртта си през 1762 година. За съжаление, тя си останала изключение в германската медицинска история в следващите 150 години. Едва с началото на 20-ти век дамите в Германия щели да бъдат допуснати да се обучават е медицинските училища в страната. Така или иначе, Доротея се смята за пионер по отношение на женското присъствие в областта. Много клиники и медицински фондации впоследствие били кръстени на нея.