Древната арабска медицина от IX до XII век - мост между Античността и Изтока с епохата на европейския Ренесанс

От 900г.

След разпадането на Римската империя се оформило своеобразно културно средище – това на арабските халифати и мюсюлманските феодални държави, които образували голяма ислямска държава. В пределите й влизат Персия, Ирак, Египет, Северна Индия, Северноафриканското крайбрежие, Пиринейският полуостров и др. Независимо от това, че арабската държава се разделя на два 2 халифата (Западен с център Кордова и Източен с център Багдад), икономическото и културното единство между тях не се е нарушило.

Арабските халифати имали немалката историческа заслуга, че са „свързали” по неповторим начин античната култура с тази на източните народи. Това била и основата, на която се развила арабската култура (по онова време тя изпреварила западноевропейската). За пръв път в мюсюлманските халифати се разпространили ръкописните книги, които постепенно изместили свитъците и пергамента.

Арабската наука достига своите най-големи постижения през IX—XII в. В условията на икономически разцвет се развили различните отрасли на знанието. Създали се много низши и висши школи и библиотеки. Само в Западния арабски халифат е имало 40 библиотеки и 10 висши школи. В същото време в Западна Европа били създадени само 2 университета – в Салерно и в Париж.

Една от най-големите заслуги на арабските лекари се състои в това, че те изиграват роля в запазването на медицинското наследство на древния свят. Античното и източното литературно наследство постепенно започнало да се превежда от арабски на латински език и по този начин станало достояние и за Западна Европа.

Арабската медицина оказала голямо влияние върху западноевропейската. Тя не само прилагала достиженията на древната източна медицина, но на свой ред я доразвивала, въвеждайки множество медикаменти и разработвала немалко казуси, касаещи теоретичната и практическата част от медицинската наука.

Това е и причината древната арабска медицина да се определя като мост през вековете, свързващ Античността и Изтока с епохата на европейския Ренесанс.