Древна сибирска шаманка с рак на гърдата облекчавала болките си с марихуана

Акценти

Сибирската ледена девойка, известна още като Принцесата на Укок и Алтайската принцеса на Очи-Бала, е мумия на 2500 години, открита през 1993 г. в надгробна могила на културата Пазирик в република Алтай, Русия. Намирането й се смята за едно от най-значимите руски археологически открития на XX в.

Коя е мистичната Сибирска ледена девойка

Платото Укок е разположено между планини, попадащи в територията на четири държави - Русия, Казахстан, Монголия и Китай. То е част от "Златните планини на Сибир" - защитен обект от световното културно наследство на ЮНЕСКО. Регионът, който всъщност е част от Република Алтай - субект в състава на Руската федерация, е богат на артефакти и скални рисунки от желязната и бронзовата ера. Вечната замръзналост е спомогнала за запазването на ценни находки.

Алтайско местно племе вярва, че платото пази останките на техните предци и е място за поклонение. Още от 20-те години на 20 в. започва проучването му, като откритите артефакти дават информация за културата на хората, обитавали региона. Разкриването на гробницата на Ледената девойка обаче предлага на специалистите богат набор от артефакти, включващи скъпоценности, лекарства, храна, коне, но най-ценна е мумията на жената.

Девойката е положена в подземна дървена гробна камера в платото Укок. Камерата се запълнила с вода, която после замръзва и всъщност археолозите откриват голям леден блок, който после бавно и внимателно размразяват, за да достигнат до останките на Ледената девойка. В гробната камера, освен саркофага, са намерени шест коня с богати амуниции и двама воини, което сочи, че жената има специален статус. Смята се, че тя и двамата воини са представители на културата Пазирик – номадски народ, описан през V в. от гръцкия историк Херодот.

Едно от най-забележителните открития са татуировките на жената. Върху лявата й ръка, десния палец и лявото рамо са изобразени митични създания, елен с рога на козирог и клюн на грифон, както и други същества с рога, завършващи с цветя. Тези татуировки са едни от най-добре съхранените рисунки върху човешка кожа в света. Народът на Пазирик вярвал, че чрез татуировките ще може да разпознава любимите си хора в отвъдното.

Установяването на социалния статус на Ледената девойка винаги е предизвиквало вниманието на археолозите и антрополозите. Специалистите са по-склонни да определят не толкова високо положението на жената в обществото, каквато безспорно би й дала титлата принцеса. По-скоро те се обединяват около мнението, че тя е изпълнявала ролята на шаман или жрица заради предметите, намерени в гробницата й, и заради татуировките на елени. Д-р Наталия Полосмак, разкрила гробницата, обяснява, че самото действие на преселване в зимния лагер на болната и слаба девойка е достатъчно показателно. Роднините й и хората от народа й не са я оставили да умре, а са я качили на кон, за да я отведат в лагера. Статутът й на шаман и важността й за племето вероятно са изиграли голяма роля, за да продължат да се грижат за нея, въпреки че смъртта й наближавала.

Причина за смъртта

След откриването на мумията тя се изследва в музея на Новосибирския институт по археология и етнография. Учените й правят лицева реконструкция, ДНК тестове, MRI сканиране и други изследвания, с които според местните хора те обезпокояват духа на мъртвата и не й позволяват да почива в мир. Възрастта, на която умира жената, е определена от швейцарския съдебен патолог Рудолф Хаури на 20-30-годишна възраст.

Причината за смъртта на представителката на културата Пазирик е неясна до 2010 г. Ядрено-магнитният резонанс, направен тогава от изследователите Андрей Летягин и Андрей Савелов от Института по физиология и фундаментална медицина, разкрива, че Сибирската ледена девойка е имала първичен тумор в дясната гърда и десните аксиални лимфни възли с метастази. По тялото й са открити доказателства за други заболявания като остеомиелит – инфекция на костите и костния мозък, проявяваща се в детството или юношеството, и значителни наранявания, включително фрактури на черепа, които може да са причинени след падане от кон. Мнението на специалистите е, че кончината й е настъпила вследствие рака и травмите от падането.

Предполага се, че последните й месеци живот са били много трудни, на легло, със силно отслабен организъм и с жестоки болки. Според учените това може да обясни торбичката с марихуана, намерена край тялото й, който може да е използвала за облекчаване на симптомите на болестта. Близките на жената са положили много усилия, за да я поддържат жива, което говори за уважението, което са изпитвали към нея.

>>> Конопеното масло (канабидиол) не облекчава състоянието на хора в напреднал стадий на рак 

Марихуаната в древността

Употребата на марихуаната за медицински цели може да се проследи много назад в човешката история. Доказателствата за вдишването на дима от билката датират от третото хилядолетие пр. н. е. – овъглени семена от канабис са открити в ритуален мангал в древен некропол в днешна Румъния.

Писмените сведения за употребата на марихуана в древната египетска медицина датират от 1500 г. пр. н.е. и са описани в известния папирус Еберс, като следи от нея се откриват при много мумии.

Въпреки че канабисът се употребява за различни цели, включително като психотропно вещество, той също така се използва като болкоуспокояващо средство. Най-древните писмени свидетелства за медицинската му употреба ни връщат назад в миналото до 2737 г. пр. н. е. и лечението на император Шън Нън.

>>> Канабис и психоза - нови доказателства потвърждават връзката помежду им

Съвременните учени едва сега започват да настигат своите древни предшественици в преоткриването на чудодейните лечебни и болкоуспокояващи качества на канабиса. Според предварителни изследвания марихуаната може да унищожава ракови клетки и да облекчава болката и симптомите, съпътстващи заболяването.

Статията е част от историята на:

• История на наркотичните средства в медицината