Древният гръцки лекар Архиген и приносът му за развитието на медицината

Архиген е именит гръцки лекар, живял през I – II в., и произхожда от Апамеа, Сирия. Той е син на Филип и ученик на Агатин. Практикува медицина в Рим по време на управлението на император Траян и придобива огромна известност.

Почти всички негови трудове са загубени, а съдържанието им може да се възстанови само отчасти от фрагменти, запазени в писанията на Гален и по-късни медицински автори. Според Гален Архиген принадлежи към еклектична та школа; оцелелите фрагменти от текстовете му подсказват, че той е силно повлиян от доктрината на пневматичната школа. Основният му принос е в областта на патологията, хирургията и терапевтиката.

Главната творба на Архиген е в областта на общата медицина и е полудиагностичното произведение "За засегнатите места", в което той се опитва да обясни причините за заболяването, концентрирайки се върху локализираните симптоми. Въпреки че изглежда има бегла представа за разликата между общото системно заболяване и локалното болезнено нараняване или инфекция, трудно е, както отбелязва Гален, да го разберем заради склонността му да определя видовете болка, свързани с местни възпаления с отделни названия. Някои неточности в медицинските теории на Архиген вероятно са резултат от основаването му на стоическите доктрини. Поради тази причина вярата му, че хегемоникона (нещото, което управлява нашето тяло) се намира в сърцето, не му пречи да третира загубата на памет, като лекува главата. Тъй като той дискутира ролята на нервите и артериите в разпространението на болката в цялото тяло чрез пневмата, не е изненадващо, че той посвещава цял трактат на пулса. "Върху пулсовете" е често цитирано произведение от Гален, който също така пише коментар върху него и взаимства някои от идеите на Архиген.

Няколко от произведенията, чиито заглавия са достигнали до нас, са посветени на определени заболявания. Архиген различава острите и хроничните заболявания и посвещава отделен трактат на треската. Поне някои то състоянията, свързани със симптомите на треската, са били третирани хирургически. Архиген описва ампутацията на гангренясал крайник, при която използва едновременно лигатури и каутеризация. Той отбелязва значението и локализирането на сухожилията и вероятно на нервите, при хирургически операции. Също така описва рак на гърдата и използва спекулум при прегледа на тумори в матката.

През Античността Архиген е много ценен заради трудовете си, посветени на терапевтиката и медицината. До нас са достигнали запазени фрагменти от "За лекарствата според тяхната природа". Известни са заглавията на две други негови произведения: "За употребата на кастореум" и "За даването на кукуряк", но те са били части от по-голяма творба. Някои от неговите предписания са запазени в трактатите на по-късните медици Гален и Александър от Тралес. За епилепсията Архиген предписва амулети и разчита много на животински субстанции при приготвянето на сложните си лекарства. В унисон с преобладаващите хуморални и пневматични доктрини, според него целта на лечението е да контролира "лошите темпераменти" като ги неутрализира. 

по статията работи: Величка Мартинова