Древни аюрведически схващания и методи за лечение на астма

От -400г.

Аюрведическите специалисти вярвали (подобно на древногръцките си колеги, привърженици на хуморална терапия), че болестите при хората са резултат от дисбаланс в трите доши в тялото – вата (вятър), питта (жлъчка) и кафа (храчки).

Според  старата индийска наука за здравето аюрведа, вата доша се концентрира в пространството между краката до пъпа, питта – от пъпа до сърцето, а кафа обхващала мястото от сърцето до върха на главата. Твърди се, че енергийните движения, контролирани от вата, са пет на брой: удана, прана, самана, апана и вайяна. Смята се, че именно нарушенията в прана довеждат до различни респираторни заболявания, включително и до астма.

Всъщност, в древния индийски медицински текст "Charaka Samhita", вероятно писан в периода между 4-ти и 2-ри век пр. Хр., може да се открие първото обширно описание на коварното заболяване, както и различни методи за справянето с него. Във въпросния документ болестта била наречена "Tamaka Swasa", като "swasa" на санскрит се превежда като задух, невъзможност за поемане на въздух. От текста се разбира, че става дума за състояние, описанието на характерните симптоми на което много се доближава до съвременните представи за бронхиална астма.

Вярвало се, че "Tamaka Swasa" се причинява при охлаждане на тялото, което в резултат нарушавало баланса в дошите и съответно причинявало излишък на храчки, които запушвали дихателните пътища. Твърдяло се още, че по-хладните и влажни климатични условия усложняват положението на пациента, както и приемът на "студени" храни (като мляко, например). Последните повишавали произвежданите секрети, което, от своя страна, имало опасност да влоши астматичното състояние. Някои лютиви ("горещи") хранителни продукти можели да се "похвалят" със същия ефект.

С две думи казано, ако бяхме се родили астматици в Индия в периода около първи век, например, аюрведическите специалисти със сигурност щяха да могат да разпознаят здравословния ни проблем. Нещо повече – те щяха да ни предложат голям набор от методи за лечението му, целящи да възвърнат нарушения баланс и да сгреят тялото.

Някои от най-разпространените от въпросните терапии били: инхалацията с канела и с беладона, чаят от рициново масло (което, освен за стопляне, се използвало и за отпушване на секретите), различни отвори от куркума, арсеник, консумацията на камилско мляко, листата от растението Camellia sinensis, запарени във вода, както и много билкови мазила.   

Листата на небезизвестния татул пък били изсушавани и смачквани. След това с тях били пълнени лули, а полученият дим се вдишвал от пациентите и им носел значително облекчение. Въпросният лек направил своя дебют и на запад някъде в началото на 19-ти век, макар и значително видоизменен под формата на т. нар. астматични цигари.

Като оставим настрана гореизброените, аюрведическите медици смятали, че подобряването на стандарта на живота било най-ефективното средство за справяне не само с астмата, но, като цяло, с всяко друго заболяване. Експертите препоръчвали на своите пациенти да подобрят хранителните си навици, да си осигуряват необходимото количество сън, почивка и физическа активност, както и редовно да масажират тялото си с цел постигане на пълен релакс. Всичко това, поне според тях, задължително довеждало до бърз и траен оздравителния процес.

Статията е част от историята на:

• История на Аюрведа