Древни римски таблетки за третиране на очни заболявания

Медицината и фармацията в Древен Рим се уповават най-вече на силата на природните лечебни средства. Най-ранните автори на трактати, посветени на земеделието (като например тези на Марк Порций Катон, наричан Катон Стари и Колумела), твърдят точно това. Те съставят творбите си около втори век пр.н.е. и посвещават части от трудовете си на медицината, домашно приготвените лечебни средства, животновъдството и възпитанието на робите. Римската медицина разчита на няколко изпитани терапевтични средства и лекарствени форми. Таблетките са едни от тях. Именно на тях ще бъдат посветени следващите редове.

И така, през 70-те години на ХХ век група европейски изследователи правят любопитно откритие – натъкват се на метални сиви кръгли таблетки, съдържащи смес, включваща цинк и пчелен восък. Ценните артефакти са намерени на борда на кораб, претърпял корабокрушение преди повече от 2000 години. Няколко компонентната смес най-вероятно в миналото се е ползвала като лекарство за определени очни заболявания, на мнение са изследователите.  Ще ви разкажем повече за това откритие и как (според учените) то би могло да хвърли повече светлина по въпроса какво е достигнатото ниво на развитие на римската медицината през вековете.

Учените анализират общо шест сиви таблетки с диаметър от около 4 сантиметра и дебелина 0,4 инча (това е 1 см). Те са открити в калаена кутия, намерена на борда на корабокруширалия кораб "Relitto del Pozzino". Неговите останки са идентифицирани от изследователи през 1974 година на морското дъно на дълбочина от около 18 метра в залива Барати (по крайбрежието на Тоскана). Корпусът на кораба е дълъг 15 метра и е широк около 3 метра. Датира от около 140 г.пр.н.е.

Римският корабокруширал плавателен съд се намира в близост до останките на пристанищния етруски град Популония. В миналото на пристанището край градчето се извършва оживена търговия, свързваща Запада с източните средиземноморски градове.

По време на разкопките учените откриват редица артефакти - винени буркани, изящни стъклени чашки за мастило, кани, изработени от калай и бронз, сирийско-палестински стъклени чаши и лампи от Ефес. "Подобни предмети предполагат, че корабът, или поне голяма част от неговия товар, пристига от изток, може би от гръцките брегове или острови", пишат изследователите в проучване, публикувано  на 7 януари 2013 година в списанието "Proceedings of the National Academy of Sciences".

Товарът на кораба включва и медицинско оборудване, като например желязна сонда, режещи инструменти и бронзов съд, които вероятно са използвани за кръвопускане или за третиране на определени болезнени области от тялото с горещ въздух. Тези открития и следи показват, че на борда на кораба вероятно е пътувал и лекар, който носи със себе си и професионалното си оборудване, твърдят изследователите.

За да научат повече за тези лечебни таблетки, изследователите проучват химическия, минералогичния и ботаническия им състав. За целта те стриват фрагменти от таблетките. "В археологията, откриването на древни лекарства е изключително рядко явление, а идентифицирането на техния химичен състав – още повече", пишат изследователите. "Данните ни разкриха любопитна информация за състава на таблетките и за възможността те да са ползвани като терапевтично средство".

Таблетките са около 80% неорганичен произход - в тях цинкът преобладава до около 75% от всички неорганични компоненти. Цинкови съединения са известни на човечеството от древни времена. От тях лечителите създават медикаменти, а древният римски натуралист Плиний Стари, пише, че съединенията на цинка биха могли да подпомагат лечението на очни и кожни заболявания.

Освен неорганичните съставки, таблетките съдържат нишесте, борова смола, пчелен восък и смес от растителни и животински мазнини, навярно включващи зехтин. Скорбялата е популярна съставка в римската козметика, маслиновото масло се използва за парфюми и лекарства, а боровата смола може би служи като консервант и антисептик, предпазващ от гранясване на органичните масла, за които е известно, че развалят полезните си качества, когато влязат в контакт с микроби.

В таблетките са открити и поленови зрънца, които са многобройни - около 1400 на грам. Те може да се от маслини, пшеница и много други растения, като например коприва. Около 60% от този прашец от растенията се пренася при опрашването от пчелите. Учените предполагат, че растителният полен попада по случайност (като съставна част на някои от пчелните продукти, влезли в състава на лекарството). Най-вероятно прашецът не е добавен нарочно от лечителите, създали медикамента.

Изследователите откриват в медикамента ленени влакънца, които навярно предпазват таблетките от раздробяване. Идентифицирани са фрагменти от въглен, който може би е остатък от други съставки, но не е изключено те да са добавени умишлено.

Интересен е фактът, че латинската дума, назоваваща течността за промиване на очите - "колириум", произлиза от гръцка дума, използвана за "малки кръгли хлебчета". Този факт подчертава идеята, че малките кръгли таблетки вероятно са свързани със здравето на очите.

"Това проучване предостави ценна информация за римските медицински и фармацевтични практики и за развитието на фармакологията и медицината през вековете", твърдят изследователите.

По статията работи: Виктория Милова