Древногръцкият лекар Руф от Ефес и приносът му за развитието на медицината

До 140г.

Руф от Ефес е именит гръцки лекар, който оставя след себе си множество медицински трактати в области като патология и диетика. Най-известен е с труда си върху човешката анатомия, като той е от изключително значение за развитието на анатомичната номенклатура и медицината като цяло. Въпреки че не е толкова популярен в аналите на медицината като предшественика си Хипократ (ок. 460-377 г. пр. н. е.) или последователя му Гален (130-200), приносът на Руф е не по-малко значим и с право е определян за един от най-великите лекари на гръко-римската епоха.

Информацията за личния живот на Руф е сравнително малко. Според Византийската енциклопедия Руф е съвременник на Статилий Критон и император Траян (98-117 г.), което означава, че е творил активно около 100 г. Въпреки това Сервилий Дамократ, който пише 50 години по-рано, цитира в съчиненията си аптекар на име Руф; друг фармакологичен автор, Асклепиад, писал около 90 г., дава рецепта, съставена от някой си Мений Руф. Не е ясно дали някои от тези споменавания се отнасят за Руф от Ефес и повечето учени са склонни да приемат по-късната дата. Руф вероятно умира около 140 г.

Смята се, че Руф е роден в Ефес, където изучава и практикува медицина. Той също така учи и работи в културния център на древния свят – Александрия, Египет. Руф е често срещано римско име, което означава "риж" и вероятно подсказва цвета на косата му.  

Въпреки че личният живот на Руф си остава мистерия, професионалните му интереси и достижения са добре документирани. Медицинските му трактати са всеобхватни и са запазени от историци като Павел от Егина (625-690). Поне 96 различни медицински творби и откъси се свързват с името на Руф, който пише на гръцки и понякога в традиционен стих. Клиничните му наблюдения са прецизни, а стилът му на писане са лек. Преценката му за работата на други лекари, както и за неговата собствена, е ясна и непредубедена.  Сред трактатите му се отнасят "За названията на частите от човешкото тяло", "За ставните болести" и първия учебник по урология – "За болестите на бъбреците и пикочния мехур".

Руф добива по-голяма част от познанията си по анатомия като прави дисекции на маймуни и прасета и според източниците бил недоволен, че дисекцията на човешки тела е забранена от закона. Той описва в големи детайли лещата на окото, мембраната й и оптичната хиазма. Изследванията му върху пулса ни подсказват, че той разбира разликата межди диастолично и систолично кръвно налягане. Руф описва точно филариатозата (тропическо заболяване, при което в кръвта се откриват специфични червеи) и много точно определя причината за подаграта – натрупване на отрови в човешкото тяло. В единия от трактатите си, той описва своите наблюдения върху чумната епидемия, включително факторите на околната среда, симптомите на заболяването, както и лечението им.

Руф също така написва известния научен труд "Въпроси на лекаря (към пациента)", който подчертава значението на комуникацията между лекаря и пациента и я утвърждава като основа на добрата медицинска практика. Той пише:

"Човек трябва да задава въпроси на пациента, за да бъдат по-добре разбрани определени аспекти на заболяването и приложеното лечение да е по-ефективно."

Въпреки че този подход е стандартна практика днес, много от древните лекари вярвали, че физическите признаци на заболяването са достатъчни за поставяне на диагноза. Освен това основата на медицинската методика на Руф личи в думите му: "ние не сме едни и същи по природа; различаваме се много един от друг". Това подсказва, че той смята, че всеки пациент е различен и трябва да получава специално внимание и лечение, съобразено както с болестта му, така и с личните му особености.

Руф също така обръща голямо внимание на функционирането на половата система като например обсъжда потентността, и твърди, че коуитусът (половият акт) е подходящ лек срещу меланхолия и депресия и помага за успокояване на страстите.

Въпреки че Руф не се свързва с нито една медицинска школа и често се отнася критично към "бащата на медицината", той определено е привърженик на подхода на Хипократ. За разлика от много от колегите си, които също така пишат философски, астрономически и други трудове, Руф е отдаден само на медицината. Медицинските му достижения се радват на уважение и почит дори във Византия и арабския свят. Гален, който също много уважава Руф и е негов последовател, твърди, че той се отнася с внимание и загриженост към всички пациенти, независимо от произхода им – независимо дали са роби или благородници. Във въведението на "Кентърбърийски разказа", средновековният английски автор Джефри Чоусър (1342-1400) изброява имената на древните велики лекари, сред които споменава и Руф. 

по статията работи: Величка Мартинова