Древноримски закони, касаещи лекарското съсловие по нашите земи

Известен е фактът, че древноримското лекарско съсловие не е било хомогенно. Към него спадали както свободни, така и роби. Свободните, третирани като занаятчии, се занимавали с държавна, военна и общинска работа. Робите имали задачата да обслужват господарите си или други роби на същия господар. Заплащането за труда на лекарите също било различно, освен това, писменото му регламентиране станало факт още по-късно.

Пръв Юлий Цезар около 46 г. пр. н. е. дал римско гражданство на много чужденци, които практикували медицинската професия в Рим по това време.

Обществената диференциация на отделните древноримски лекарски съсловия по времето на упадъка на робовладелския строй се отразява най-съществено в късно-римските закони, съдържащи се в Теодосиевия кодекс. Неговата юрисдикция се е разпространявала и върху нашите земи като съставна част на римската империя. И така, древният документ сочел, че лекарският труд имал огромно обществено значение, а свободните лекари, заемащи обществена служба, се ползвали с немалко привилегии. В един закон на Константин Велики от 321 г. се казва:

"Император Константин Август до Волусиан:

Заповядвам, щото лекари, граматици и други професори по книжовност заедно със собствеността, която притежават в техните собствени общини, могат да се освобождават от обществени задължения и че те ще изпълняват задълженията си към почетните длъжности. Ние значи забраняваме да се подлагат на съд или да пострадат от всяка неприятност, а ако някое лице им пречи, то трябва да заплати на нашето съкровище 100 000 нуми..."

От времето на Константин Велики (около 324 г.) има и друг закон, с които всички архиатри и бивши архиатри се освобождават от принудителна обществена служба. Тези задължения са били едни от най-тежките финансови задължения, с които било облагано свободното население на империята.
Императорите Валентиниан и Валент от 370 г. дават указания на префекта на столицата относно заемането на лекарските обществени длъжности. В столицата това трябвало да става след предварителен изпит пред седем архиатри.

Съществуват и други императорски закони и укази, в които е отразена заинтересоваността на древноримската власт от лекарския труд и регламентирането на лекарската професия, а от тези древни документи разбираме как е следвало да бъде третирано лекарското съсловие и по нашите земи.