Думата „Абракадабра“ - лечебно заклинание от времето на Римската империя

През 21-ви век хората свързват странната фраза „Абракадабра“ с фокусниците, изпълняващи на сцена ловки магически трикове. И макар всички наблюдаващи представлението да знаят, че „магията“ се състои в бързи движения и оптични илюзии, декорите и атмосферата карат човек да повярва за миг, че става свидетел на истинско чародейство.
Интересен факт, свързан с фокусниците, наричащи себе си най-често „магове“, е тяхната склонност да използват старинни думи и фрази. Тези слова обикновено са на латински, древногръцки или друг античен език, което допринася за мистичната обстановка на представлението. Така обаче те несъзнателно съхраняват древни фрази, чиято функция в миналото е била съвсем различна.
Абракадабра е стерилизирано произношение на арамейската фраза „Avrah KeDabra“, което в буквален превод означава „творя чрез словото си“. През годините заклинанието променя многократно значението си. За първи път то обаче се среща по времето на римския император Каракала, управлявал могъщата антична държава между 211-та и 217-та година след Христа.
Заклинанието е записано за първи път от Серенус Саммоникус - личният медик на императора. Лекарят е автор на книгата „Liber Medicinalis“ (лат - Книга за медицината). Тя представлява архаичен сборник, съдържащ описания на болестите в империята, както и някои методи за тяхното лечение. Сборникът препоръчва комбинирано третиране на повечето заболявания, включващо приема на медикаменти, придружени с целителни заклинания.
Един от методите за борба с малария, описан в Liber Medicinalis е носенето на защитен амулет, представляващ триъгълна плочка, на която е изписано с латински букви „Абракадабра“. Самият Саммоникус смята, че арамейската дума има силна защитна функция и може да отблъсне повечето заболявания, между които треска и случайни наранявания.
Подобен амулет носи и самият император Каракала. Владетелят никога не боледува от малария, но смята, че трябва да подсигури здравето си, използвайки защитни артефакти и заклинания. И тъй като самият монарх на Вечния град се доверява на подобна апотропейна магия, скоро триъгълните медальони се разпространяват из цялата империя.

През Античността маларията е една от най-смъртоносните болести в Европа. До преди появата на чумата през 5-ти - 6-ти век след Христа предаваната чрез ухапване от комар зараза е един от най-големите страхове на жителите на Стария континент. Затова благородниците, както и обикновените граждани, се стремят да се предпазят от необяснимата тогава мор по всякакъв начин. И макар амулета с надпис „Абракадабра“ да няма никакви реални лечебни свойства, мистиката и плацебо ефектът превръщат артефакта в част от медицинските практики на Рим.
С падането на империята културата на римляните се слива с тази на нахлуващите от север и изток племена. Периодът е известен като Великото преселение на народите и се смята за края на Античността. След като територията не Европа е преразпределена между новообразуваните варварски кралства, езическите владетели започват да събират всякакви знания и артефакти, останали от империята на Вечния град. Така думата „Абракадабра“ продължава да живее във фолклора на европейците, придобивайки значение на фраза, която носи здраве и пази от болести.
За последно арамейското заклинание е използвано като защита от зараза срещу Голямата чума в Лондон през 17-ти век. По време на епидемията жителите на английската столица са силно наплашени и се опитват да спрат Черната смърт по всякакъв начин, дори със суеверните магии на техните предци. Разбира се, заклинанието не оказва никакъв ефект върху здравето на домакинствата, но древното словосъчетание отново излиза на показ в устния фолклор на Западна Европа, тъй като е изписано дори по стрехите на къщите.
Постепенно фразата губи своето целително значение и започва да се ползва като символ на мистиката. Затова тя първо става част от жаргона на алхимиците, след това - на занимаващите се с илюзия фокусници, които целят да си придадат старовремски, мистичен имидж.
Редактор: Георги Динев