Дяволската библия: мистериозен ръкопис, съчетаващ религиозни, медицински и екзорсистки текстове

От 1250г.

През лятото на 1648 г. 30-годишната война, която значително променя политическата и религиозна карта на Централна Европа, приключва, а шведската армия се готви да опустоши Прага. Тя разграбва много ценни предмети, сред които е и една от най-мистериозните книги на всички времена: Codex Gigas. Същата е най-голямата от всички оцелели ръкописи от средновековна Европа.

Масивният трактат е забулен в мистерия и около него се носят няколко различни легенди. Повечето от тях напомнят много на произведението на Гьоте „Фауст“. Според фантастичната история книгата е сътворена за една нощ от монах, който потъпкал религиозните обети и извършил непростим грях. Заради престъпленията си той бил осъден да бъде зазидан жив, но се спасил, обещавайки да създаде книга, в която да побере цялото познание, известно на човечеството. Нещо повече, монахът дал обет, че ще изпълни задачата за една нощ.

Стрелките на часовника тиктакали бързо, а времето на монаха изтичало. Незнаейки какво друго да направи и в отчаянието си той призовал Принца на мрака и поискал помощ от него. В замяна на душата на монаха, дяволът завършил ръкописа още същата нощ. Поради тази причина сред страниците на книгата се крие и портрет на самия Луцифер и книгата е известна още като Дяволската библия.

Разбира се, истината е доста по-реалистична и нетолкова романтична. Написването на ръкописа е отнело много повече от една нощ, ако трябва да сме точни – 3 десетилетия. Подробният анализ на текста от палеографа Майкъл Гулик потвърждава, че текстът е изписан от ръката на един и същи човек. Това означава, че анонимният автор е прекарал по-голямата част от съзнателния си живот в оформяне на книгата. Според една от теориите тя е дело на монах на име Козма, живял в Бохемия (днес част от Чехия) през XIII в.

Книгата е дебела 23 см и се състои от 310 страници от тънък пергамент, теглото й е 75 кг. Размерите на цялото книжно тяло са 51 на 91 см, което разбира се означава, че вдигането й изисква поне двама човека. През дългата й история са изгубени десетки страници, които вероятно никога няма да открием отново.

Изключително интересно е съдържанието на книгата – според специалистите тя се определя като историческа творба, тъй като освен Стария и Новия завет съдържа и други текстове. Неслучайно Дяволската библия някога е смятана за „осмото чудо на света“.

Около половината от страниците й са запълнени с Вулгатата (латински превод на Библията от VI в.). Ръкописът също така съдържа разнообразие от кратки текстове, както на латински, така и на други езици като гръцки, еврейски и старобългарски. Много от тях са с медицинска насоченост, а други – енциклопедични.

Но съществува и друга причина впечатляващият трактат да се свързва с дявола. Книгата съдържа и календар, както и магически заклинания и екзорсистки текстове.

Независимо от съдържанието, страниците на Codex Gigas са богато украсени със стилизирани бордюри, инициали (украсени заглавни букви) и различни илюстрации. Разбира се, най-голямо внимание привлича портретът на дявола. Тук трябва да отбележим, че подобни изображения не са прецедент в средновековна Европа, но образът в частност е особено интересен и подробен.

Дяволът изглежда доста голям, представен е в цял ръст и фигурата му е наклонена към читателя. Той също така е гол, като изключим хермелиновата препаска в областта на слабините. Тя е кралска инсигния и вероятно е препратка към епитета, добавян към името на дявола – „Принц на мрака“. На отсрещната страница на портрета на Дявола авторът е противопоставил изображение „Райския град“, вероятно Йерусалим.

Въпреки че дяволът е известен като „Принца на мрака“, името Луцифер означава точно обратното. То произлиза от латинските думи lux – светлина и fer – нося и буквално се превежда като „Светлоносец“ или „Онзи, който носи светлина“. С названието Луцифер древните са отбелязвали и Зорницата (планетата Венера), поради което в различните преводи на Библията самият дявол е известен още като „Утринна звезда“, „Дневна звезда“ или „Сияеща звезда“. Във варианта на Библията, направен по времето на английския крал Джеймс, към дявола се обръщат с думите „О, Луцифер, син на утрото!“ или „Утринна звезда, син на зората“. Според легендата Луцифер е един от най-приближените ангели на Бог, но по стечение на обстоятелствата се превръща в паднал ангел и покровител на злото.

Вярва се, че ръкописът е донесъл само нещастие, трагедии и болести на хората, които са го притежавали през вековете – поради тази причина определят книгата като прокълната. Това твърдение се подкрепя и от факта, че Кралската шведска библиотека, където е съхранявана книгата няколко века, също не е подмината от унищожението.

След като в продължение на триста години Дяволската библия е пазена в Стокхолм, през 2007 г. тя е върната отново на Прага. Въпреки че не е изложена в постоянна експозиция и не може да се види, съдържанието й е дигитализирано и може да се разгледа страница по страница в интернет.

по статията работи: Величка Мартинова