Д-р Егаш Мониш и префронталната лоботомия

От 1935г.

През 1935 година португалският невролог д-р Егаш Мониш е политически активист, посланик и член на парламента на Португалия. Медикът е изтъкнат член на академичния състав в университета на Лисабон, той изтъква, че не е доволен от кариерата си. Той описва със съжаление загубата на Нобелова награда от друг кандидат, самообвинявайки се, че не е съумял да направи наистина запомнящо се откритие в областта на медицината.

По време на посещението на втория международен конгрес по неврология, медикът изслушва доклада на американския изследовател Карлайл Джейкъбсън. Американският лекар работи над експеримент, при който на две шимпанзета (Беки и Луси) са отстранени фронталните дялове на мозъка. Въпреки че познавателните умения шимпанзетата "се сриват" след техните лоботомии, Беки вече не е агресивна и разгневена, когато не е в състояние да се справи с определена задача. Д-р Мониш е изключително развълнуван от този случай. Той стига до заключението, че промените в поведението на Беки демонстрират вълнуващи възможности, които могат да доведат до пълното излекуване на тежки психически заболявания като шизофрения и афективни разстройства. Една година по-късно медикът и неговите помощници, започват изследвания, при които, за да докажат теорията си, пробиват отвори на различни места в черепите на пациентите, пожелали да вземат участие в изследването. Първо медиците впръскват чист етанол в мозъка. Така невроните в него се дехидратират и биват убити. След това се изрязват 6 активни зони от всяка страна на мозъка.

Статията е част от историята на:

• История на лоботомията