Еволюция на скалпела в хирургическата специалност, 3 част

Историята на медицината от началото на 20 век свидетелства, че скалпелът като основен хирургически инструмент трябва да отговаря на определени изисквания и стандарти за острота и прецизност. Други качества, които медицинското пособие трябва да притежава, са точна и утвърдена форма, твърдост, баланс, надеждност на материала. Скалпелът не трябва да бъде тежък или масивен, а ръкохватката му трябва да бъде не само тънка, но и да прави добро сцепление в ръцете на хирурга.

В недалечното минало (през 70-те години на 20 век) повечето скалпели се произвеждат от никел или хромирана въглеродна стомана. Впоследствие, откритието на някои по-добри сплави и специалните методи на закаляване (на т.нар. високо легирана стомана) довеждат до появата на неръждаемата стомана, която замества никелираната и хромираната. Развитието в производството на съвременните скалпели с прикрепено острие (те са за еднократна употреба) до голяма степен е резултат от изобретяването на бръснарското ножче (патентовано през 1904 година) от г-н Кинг Жилет.

През 1910 година видният медик Джон Б. Мърфи от Чикаго усъвършенства направата на специални дръжки за скалпел, предназначени както за двуостри, така и за единично заточените остриета (може да се види от изображението).

Въпреки че дръжките за скалпели, въведени в практиката от д-р Мърфи позволяват еднократната употреба на тези остриета, те не са били особено полезни от техническа гледна точка.

Морган Паркър е първият медик, който открива начин да постави сменяемо хирургическо острие направо в ръкохватката на скалпела, без да е нужно към резеца да има допълнителна част, която да се свързва с дръжката на инструмента за по-голямата му стабилност. През 1915 г. той получава патент за неговия скалпел от две части, позволяващ смяната на остриетата (може да се види от изображението).

Съвместно с Чарлз Бард, Морган Паркър основава компания „Bard-Parker Company”. След това те разработват метод за студена стерилизация, а по този начин остриетата им не се затъпяват след обеззаразяване както е при топлинното стерилизиране.

През 1923 г. Паркър купува дела от компанията на Бард, тъй като между партньорите възниква несъгласие по производство на скалпела („Bard-Parker” по-късно става подразделение на „Becton, Dickinson and Company”). Настоящият дизайн на острието на „Rib-Back” представено пред обществеността през 1936 г. (може да се види от изображението).

Скалпелите са сред най-често използваните хирургически инструменти, и когато се използват правилно, те могат да спасят човешки животи, а по тази причина те продължават да търпят развитие и усъвършенстване.

По статията работи: Виктория Милова