Еволюция на човешкия мозък: тройно увеличаване на обема му за 3 милиона години

Еволюцията на човешкия мозък може да се е случила по-плавно, отколкото смятаха учените досега. Ново изследване, основано на почти 100 вкаменелости от няколко различни човешки вида, е установило, че размерът на човешкия мозък се е утроил през последните 3 милиона години в процес, който вероятно е бил бавен и последователен – в противовес на наложената теория за „стъпаловидното нарастване“.

Специалистите казват, че промяната е продиктувана от значителното му усложняване, докато древните хора са развивали културата, езика и способността си да правят инструменти – всички онези фактори, които ги отделят от животинското царство и диващината. Според учените процесът може да се оприличи на футболен отбор, който тренира усилено. Средното общо тегло на отбора се увеличава при привличането на по-тежки играчи, или с отпадането на по-леките.

Същото е и с мозъка. Учените открили, че съществуващите видове са развили по-големи мозъци, а тези с по-малки мозъчни кутии са изчезнали. Това са заключенията на д-р Андрю Ду от Чикагския университет. Неговият екип изследвал внимателно 94 фосила от 13 различни човешки вида, датиращи от времето, когато австралопитекът (Australopithecus afarensis) – чийто най-известен екземпляр Луси е открита в Етиопия – е скитал по Земята.

Сравнение между черепите и мозъците на Луси и на съвременния човек

Мозъкът на съвременния човек е 3 пъти по-голям от този на шимпанзетата – нашият най-близък жив роднина от животинското царство. Но въпросът как драматичното уголемяване на мозъчната кутия се е случило, затруднява учените през последните няколко десетилетия.

Когато антрополозите разгледали внимателно вкаменелостите, запазили информация за големината на мозъка на човешкия индивид, те открили, че средният размер се е увеличавал постепенно и последователно през последните 3 милиона години. Основният двигател на този процес е еволюцията на населението и социума в частност, а уголемяването е свързано с важни поведенчески изменения: създаване и боравене с оръдия на труда, развиване на оперативна и дългосрочна памет, чувството за самосъзнание, употреба и развитие на езика, планиране на различни дейности, разбиране на числата и броене, анализ на околната среда, развитие на емоциите.

Всъщност, както д-р Ду напомня, размерът на мозъка е най-явният фактор, който ни превръща от животни в хора. Всичко е взаимосвързано – усложняването на културните взаимоотношения, езика, изработването на инструменти и т. н. – всички онези неща, които ни правят толкова уникални като вид.

Мозъкът на първите хоминини е сравним с този на днешните шимпанзета – и се е увеличил значително оттогава насам. От изключително значение за науката е да разбере начина на действие на самия процес. Бърнард Ууд, професор по човешка еволюция от университета „Джордж Вашингтон“, казва, че той може да се сравни с това да изберете да вървите по стръмна рампа, вместо по стълбите. Засега връзката между размера на мозъка и поведението не е ясна.

Сред анализираните вкаменелости присъстват кости на австралопитек отпреди 3.2 милиона години до такива от предшествениците на съвременния човешки вид (Homo sapiens). Преди 500 000 години мозъкът на представителите на вида Homo erectus се доближава значително до нашия.

Предстоят да бъдат направени още изследвания, които да хвърлят повече светлина по темата.

по статията работи: Величка Мартинова