Английска представа за домашните раждания до 17 век

От 1601г.

Домашните раждания във Великобритания до 1920 година се равнявали на около 80% до 1920 година. Този процент плавно започнал да намалява, достигайки през 1957 година до 35%, а тази тенденция станала най осезаема, когато станало ясно, че болничните раждания са безопасни (благодарение на първите антибиотични лекарства срещу опасни състояния като следродилната треска) и са с достъпна за всеки цена.

Освен това, англичаните допълнително насърчавали болничните раждания, твърдейки че те са сигурен и разумен вариант за семействата. Тези си твърдения здравните власти са описали и в доклада "Peel Report", разпространяван от  Министерството на здравеопазването във Великобритания през 1970 година.

Въпреки всичко, "по-голямата безопасност на раждането в болничното пространство" не била подкрепена от убедителни научни изследвания, въпреки това, никой не се интересувал от мнението на майките по въпроса къде желаят да родят децата си.

Нека разгледаме как се е променяла английската нагласа спрямо родилния процес през годините до 17 век

На изображението по-горе може да се види картина от Джейкъб Рюеф, наречена "De conceptu et generatione hominis". Творбата, публикувана през 1554 година, е типичен пример, пресъздаващ сцена от раждане във Великобритания през шестнадесети век. Жената обикновено била изобразявана легнала в своето легло, а за новороденото трябвало да са осигурени вана и люлка. Родилният процес бил направляван от възрастни жени, обучени да асистират (практически или психологически) на бъдещата майка.

На раждането можело да присъстват само жени. Вероятно не е случаен фактът, че до 17 век не съществувало нарицателно за мъжете-акушери (думата акушер за пръв път е използвана на английски през 1828 година).

Фронтисписът на известна книга (по-горе може да се види как е изглеждала) от 16 век, изготвена под редакцията на Валтер Ръф – "Frawen Rosengarten. Von vilfaltigen sorglichen Zufällen und gebrechen der Mütter und Kinder…" също създава впечатлението у читателите, че желаните асистенти по време на раждане били единствено възрастните жени.

Красивата акварелна картина от изображението по-горе (от неизвестен холандски художник от 17 век седемнадесети век), наречена "A kraamkamer" ("Родилната стая"), макар и с неанглийски произход, е ценна, защото предоставя информация за раждането и от гледна точка на традициите. Творбата описва жени, които си разказват клюки, похапвайки сладкиши (този обичай дълго съществувал в Холандия). Така те чествали и кръщението на бебето почти веднага след раждането му.

Въпреки очевидната феминизация, отразявана в родилните сцени по-горе, в някои случаи присъствието на мъже по време на раждането било допустимо. Картината от по-горе, например, пресъздава жена, почиваща си от тежкото раждане, която има възможност да разговаря със съпруга си.

Присъствието на съпрузите в някои случаи можело дори да се окаже полезно, както в рисунката по-долу, където мъжът е придържал съпругата си, помагайки й да стигне до акушерския стол, където възрастната акушерка очаквала появата на бебето.

Въпреки написаното до тук, присъствието на мъжете лекари по време на раждане било желателно (още от 2 век пр.Хр.). За разлика от акушерките, чиято работа основно била да направляват природния процес, медиците трябвало да присъстват на сложните раждания, особено когато предлежанието детето не било правилно. Нерядко на хирурзите се налагало да извършват спешно Цезарово сечение непосредствено след смъртта на родилката (в миналото тази процедура се изпълнявала само при смъртта на майката, когато все още имало надежда детето да се роди живо) или за отстраняването на мъртво дете, а лекарите предписвали при нужда медикаменти на жената. Така присъствието на мъжете най-често било свързвано със смъртта и усложнените раждания.

Това схващане се променило с появата на т.нар. "акушерска революция" през седемнадесети век, когато присъствието на мъжете-акушери по време на родилния процес станало допустимо.