Един от най-важните въпроси през Средновековието: има ли лекар в селото

От 701г. до 1600г.

За да обрисуват средновековната медицина, много често авторите ни карат да си представим пищящи от болка пациенти, на които се пуска кръв или се ампутира крайник без упойка, захапали колан или пръчка. Въпреки че едни от най-разпространените хирургични интервенции през този период са кръвопускането и каутеризацията (обгарянето на рани), през тази леко тъмна епоха от историята се използват и по-конвенционални терапии, познати и днес.

Първоначално отговорността за лечението на дадена общност се падала на един-двама местни лечители, чиито медицински познания често се предавали от поколение на поколение в рода. Въпреки че някои от тях са достатъчно грамотни, за да четат малкото налични медицински трактати като Materia Medica, по-вероятно е лечителските им способности да произхождат от колективната памет за света около тя, предишен опит и традициите, предаващи се през вековете. След появата на първите университети грижата за средновековните хора е иззета от ръцете на лаиците и само лекарите с лиценз получават правото да практикуват. Един от най-утвърдените средновековни университети, смятан за център на медицинските познания, се намира в Салермо, Италия, и привлича студенти от цяла Европа.

Въпреки предубежденията спрямо другите религии, средновековните християни са принудени да признаят, че именно мюсюлманската общност разполага с най-обширни и задълбочени медицински познания. Много от медицинските трактати на древните гърци са преведени на арабски, много преди на латински (езика на образованите европейци). Поради тази причина и заради многото им открития, мюсюлманските лекари са на изключителна почит през Средновековието в Европа.

До голяма степен женското здраве е оставено в ръцете на самите жени, въпреки че лекарските гилдии не позволяват на представителките на нежния пол да практикуват официално. За съжаление лекарите от мъжки пол с лиценз в ръка често не постигат особен успех с лечението на пациенти от женски пол, тъй като са изучили медицинското изкуство в училища, ръководени от Църквата, която възприема жените като низши същества, а много от телесните им особености и функции съответно като греховни и мръсни. Все още съществуват жените лечителки, но една от главните причини, поради които знаем за тях, са повдигнатите срещу тях обвинения за незаконно практикуване на медицина.

Символът на бръснарите

Вероятно ще бъдете изненадани да научите, че хирургичните манипулации по това време често се извършват от бръснари, не от лекари. Всъщност известният английски символ на бръснарите се състои от прът, оцветен в червено и бяло, и е пряко свързан с тази практика. Червеното символизира кръвта, а бялото – превръзките. Вероятно една от причините бръснарите да извършват операции е, че винаги разполагат с добре наточени остриета и бръсначи.

Най-често срещаните медицински съвети през Средновековието препоръчват лекове, които пациентите трябва сами да си приложат. Те често се състоят от билки, съчетани с религиозно или магическо наричане. Смятало се, че написани, заклинанията притежават огромна сила, вероятно защото през тази епоха хората, които могат да пишат, са твърде малко. Поради тази причина са изключително популярни т. нар. оловни амулети – оловен лист, върху който са изписани слова, прогонващи болестта, често придружени с религиозни символи (кръст) и формули, призоваващи на помощ светци. Металният лист се навива и се носи близо до тялото или пришит към дрехата. Подобни са открити при археологически проучвания в района на първите две български столици Плиска и Преслав, като на изучаването им се е посветил проф. Казимир Попконстантинов от Великотърновския университет.

Пациентите получават подробни инструкции кога, как и с кого да съберат необходимите за направата на лека съставки, както и какво трябва да се нарича, докато се подбират и смесват.

Преди да отхвърлите всички средновековни лекове като неефективни, шарлатански и най-обикновени суеверия, трябва да ги разгледате внимателно. Хората, живели през този сравнително примитивен и турбулентен период, познават лечебните способности на растенията, които виреят около тях. Например върбовата кора се използва от хилядолетия за притъпяване на различни видове болка. Въпреки че може би не го осъзнавате, ние все още използваме същото вещество (салицилова киселина), но под синтетична форма: днес го наричаме аспирин.

В наши дни учените изследват ефекта, който оказва молитвата върху лечението на пациентите, и резултатите са интересни. Оказва се, че религиозните заклинания, придружени с дълбоката вяра, те наистина помагат, притежават реална лечебна сила и са по-ефективни, отколкото осъзнаваме.

Е, убедихте ли се колко интересна и нетолкова неефикасна е била медицината през Средновековието? Има ли лекар в селото?

по статията работи: Величка Мартинова