Експеримент на Абдилгаард, поставил началото на историята на дефибрилацията

От 1775г.

Историята на електрическата дефибрилация вероятно започва много скоро след откритието на електроенергията. Първият "електрически  апарат" е изобретен през 1660 г., а първият кондензатор, който е в състояние да съхранява заряда от този апарат, да го запазва в стъклен контейнер и да го предава като статичен шок е изобретен през 1745 година. Този тип кондензатор, широко използван по време на експерименти е известен като Лайденова стъкленица. Почти веднага след като е изобретена, стъкленицата започва да се използва за провеждане на токов удар на малки животни. Експериментът е проведен за пръв път от холандският учен Питер ван Мьосхенбрук. Зараждащата област заинтригува много от най-важните научни умове в цяла Европа, както и Бенджамин Франклин. Той има няколко важни приноса към разбирането и проектирането на кондензаторите.

През 1755 година Джовани Бианчи прилага електрически шокове на кучета, успявайки да индуцира спиращи дишането гърчове, а след това успява отново с електрошок да съживи животните. Една от дългогодишните мистерии в историята на дефибрилацията възниква след експериментите на датския ветеринар  П. Абдилгаард, публикувани в доклад през 1775 година. В бюлетин от медицинското дружеството на Копенхаген, Абдилгаард описва убийството пилета с помощта на токов удар в главата, а след това своевременното им съживяване с последващ електрошок в гърдите. След като експериментът се повтаря неколкократно, кокошката бива напълно зашеметена, ходи със затруднения, през целия ден не се храни.
Ученият отбелязва, че пилета, „убити” по такъв начин показват малко увреждания на вътрешните органи. Тези наблюдения показват, че предизвиканото сърдечно мъждене, причиняващо „смъртта” на пилетата е обратимо след дефибрилация.

Лайденовата стъкленица има капацитет от порядъка на 100pF. Със заряд от 50kV могат да бъдат съхранени 125 J. Това е напълно достатъчно за извършване на една дефибрилация. Въпреки това, съхраненият заряд е само 5mC, което вероятно е недостатъчно, за да се извърши външна дефибрилация, дори на малко животно. Още по-голяма трудност създава фактът, че съпротивление от 1 kΩ би създало шок с продължителност само 100μs, което е твърде кратко, за да успее ефективно да „зареди” сърдечната миоцитна мембрана, което е необходимо по време на дефибрилацията. По-ниското съпротивление, нужно за увеличаване на тока, би направило шоковия ефект още по-малък. Непубликувани данни от експерименти с животни показват, че тези твърде краткотрайни удари или довеждат до асистолия, или нямат ефект.

Въпреки че е изкушаващо предположението, че историята на дефибрилация започва своето развитие на такъв ранен етап, има няколко убедителни аргумента, които го опровергават. На първо място, сферичните електроди, използвани към тогавашния момент имат изключително големи импеданси (обобщение на електрическото съпротивление, включващо всички загуби от активни, индуктивни и капацитивни съставки във веригите). Второ, поради самото устройство на Лайденовата стъкленица е малко вероятно, тя да може да притежава и адекватно да съхранява електричество, нужно за дефибрилация. Трето, шоковите удари в областта на главата на пилетата не е задължително да са причинили сърдечно мъждене на птиците. Четвърто, състоянието на мъждене на пилешкото сърце може да е било подложено на спонтанно обръщане, особено ако е съпроводено от натиск на гърдите, който да е предизвикан от свиването на моторните неврони, вследствие на стимулацията от шоковете. За съжаление не е изключено експериментът на Абдилгаард да пресъздава състоянието неврогенен шок и неговото спонтанно обръщане, а не сърдечно мъждене, съпроводено от дефибрилация. Сърцата на най-малки пилетата не поддържат стабилно сърдечното мъждене.

Това кара немалко учени да считат, че експериментът на Абдилгаард едва ли описва първата електрическа дефибрилация. Той е един от малкото учени, изучаващи на последиците от действието на електроенергията върху животните. Отчетени са и други резултати, подобни на неговия, а други не могат да се възпроизведат по същия начин. Друг холандски роден учен (Даниел Берноуили), успешно използва електростатични искри, за да съживи удавени птици.

Статията е част от историята на:

• История на дефибрилаторите