Елизабет Кюблер-Рос и психиатричната й практика до края на 20 век в САЩ

От 1951г.

Елизабет Кюблер-Рос, швейцарски американски психиатър, е пионер, създал специална  концепция за психологически консултации за терминално болните пациенти. В първата си книга "On Death and Dying" (публикувана през 1969 г.) са описани пет основни етапа, които тя смята, че преживяват онези пациентите, които се доближават до смъртта си - отказ, гняв, договаряне, депресия и приемане. Психиатърката въвежда концепция, при която смъртта следва да бъде приемана за нормален стадий в живота на хората. Лекарката предоставя стратегии за провеждане на терапия на пациентите и техните семейства, за да се справят с гореспоменатите етапи.

Темата за смъртта е често е избягвана от немалко лекари. Вероятно това е и причината книгата на д-р Кюблер-Рос бързо да се превърне в основно четиво за професионалистите, на които им се налага да работят с терминално болни пациенти. Впоследствие е разработена стратегия за хосписни грижи като алтернатива на болничната помощ, оказвана на болните, която акцентира върху консултирането на семейства на загиващи пациенти.

Елизабет е първото от трите деца в семейството Кюблер. Тя е родена в Цюрих, Швейцария, през 1926 г. Въпреки че тежи само 2 килограма, тя оцелява (а в свое известно интервю лекарката подчертава, че оцеляването си дължи на вниманието, любовта и грижите на майка й). На 5-годишна възраст, когато е хоспитализирана с пневмония, Елизабет Кублър става свидетел на смъртта човек, който дели стаята си с нея. Това е първият й опит със смъртта. Преживяването я кара да вярва, че смъртта е само един от многото етапи в живота, и че умиращите и близките им трябва да бъдат подготвени да се изправят пред неизбежното с мир и достойнство.

Когато Кюблер е на 13 г., нахлуването на немската армия в Полша бележи началото на Втората световна война. Тя доброволно помага на полските военни и пострадалите поляци. За пръв път младата жена започва работи като лаборант в болница за военни бежанци, а през 1945 г. тя става ентусиазиран активист в Международната доброволна служба за мир.

Макар и още тинейджър, Елизабет работи във Франция, Полша и Италия, като прави всичко възможно за възстановяването на общностите, разрушени от войната. Точно след освобождението на Европа през 1945 г., тя посещава концентрационния лагер Майданек, където се запознава с момиче, което остава малко по-назад на опашката от хора, а по тази причина не попада в газовите камери. „Вместо да се озлоби срещу света”, спомня си д-р Кюблер-Рос, тази девойка: „избра да прости и да забрави”. Момичето пък каза, че: "Ако мога да променя живота дори на един човек и го накарам да гледа не с омраза и отмъщение, а с обич и състрадание, тогава си е заслужавало да оцелея". Опитът, с който Елизабет Кюблерс се завръща от Полша, променя живота й завинаги - тя решава да посвети кариерата си на лечението на човешките души.

Заставайки срещу желанията на баща си, Елизабет Кюблер се записва в медицинското училище към университета в Цюрих през 1951 г. и завършва обучението си през 1957 г. Година по-късно тя се омъжва за Емануел Робърт Рос, американски лекар, с когото се среща в медицинското училище. Семейството се премества в Ню Йорк, а лекарката се заема със стажове в болницата в „Глен Коув” в Лонг Айлънд. След това, д-р Кюблер-Рос завършва тригодишна специализация в психиатрията към държавната болница в Манхатън и стажува за една година в болница "Монтефиоре" в Бронкс.

През 1962 г., след раждането на първото си дете, Кюблер-Рос и съпругът й напускат Ню Йорк, за да започнат работа в Медицинското училище към Денвърския университет в Колорадо. Когато второто им дете се ражда през 1965 г., те се местят в Чикаго, където лекарката става асистент по психиатрия в болница „Билингс”, която е част от структурата на Чикагския университет. Там тя се фокусира върху психологическото лечение на терминално болни пациенти, страдащи от безпокойство. Тя установява, че много здравни специалисти предпочитат да избягват обсъждането на смъртта с тях, оставяйки пациентите да мислят сами по този въпрос. Медицинските училища пък предпочитат да се съсредоточат върху възстановяването на пациентите, а не върху смъртта им. Тя обаче продължава да работи, като организира семинари, обсъждащи темата за смъртта и грижите, които лекарите и медицинските сестри трябва да предоставят на пациентите си. Семинарите й привличат голяма аудитория. Тя казва, че: "Целта ми беше да „пробия” слоя на професионалното отричане, който „забраняваше” на пациентите да изкажат вътрешните си тревоги".

Преклонната възраст принуждава д-р Кюблер-Рос да приключи семинарите си, но тя продължава работата си със загиващи пациенти. Успехът на първата й книга "On Death and Dying" (1969 г.) я подтиква да посвети клиничната си практика именно на тези хора и да създаде „Shanti Nilaya” ("Дом на мира"). Това е лечебен център, разположен близо до Ескондидо, Калифорния. През 80-те години лекарката започва да се съсредоточава върху подпомагането на пациенти със СПИН и децата, изправени пред смъртта. Доктор Кюблер-Рос продължава с практиката си, докато не се пенсионира през 1996 г.
По статията работи: Виктория Милова