Елизабет Стърн – жената, която стои зад съвременните методи за превенция и лечение на рак на маточната шийка

От 1915г. до 1980г.

Всеизвестен, макар и тъжен, факт е, че жените, дали своя принос в науката, обикновено остават в сянка. Лекарят и учен Елизабет Стърн не е изключение. Едва ли ще попаднете на нейното име в медицински учебници и източници, но методите за превенция, диагностика и лечение на рак на маточната шийка са основани на нейните открития. В средата на 20-ти век тя усилено работи върху развитието на епидемиологията и раковите заболявания.

Животът на Елизабет Стърн

Елизабет Стърн е родена на 19 септември 1915 г. в Кобалт, Онтарио. Тя е едно от осемте деца в семейството на Джордж и Сара Стърн – емигранти от Полша, избягали от разрастващия се антисемитизъм и непрекъснатите политически конфликти в Източна Европа. Завършва медицинското училище към университета в Онтарио на 23 години. Там среща Соломон Шанкман, докторант по химия, за когото се омъжва през 1940 г. Не след дълго двамата емигрират в Лос Анджелис, Калифорния, където Стърн специализира патология.

Научната работа на Стърн

От 1950 г. до 1960 г. тя е директор на лабораториите и изследователския център за ракови заболявания в Лос Анджелис. Година по-късно е назначена като ръководител на цитологичната лаборатория в медицинското училище на Калифорнийския университет. Паралелно започва свои проучвания в катедрата по патология, която за съжаление е прехвърлена към училището по обществено здраве, защото, по думите на бившия колега на Стърн Дороти Розентал, „ръководството не е искало цитопатолог да заема длъжността“.

Какво изучава цитопатологията и защо е толкова важна?

Цитопатологията е дял на науката патология, който изследва клетките с диагностична цел. Първият широкоизползван цитопатологичен инструмент в САЩ е PAP тестът (цитонамазка), одобрен през 50-те години на миналия век. Благодарение на него става възможно ранното диагностициране на рак на маточната шийка, което води и до 70% спад в случаите на жени с това заболяване и в броя на починалите от него през годините. За жалост, не са много лекарите по онова време, които са проявили интерес към по-задълбочено проучване на връзката между формата и морфологията на клетките и рака. Както отбелязва Розентал: „Тогава този дял на патологията беше все още непознат и слаборазвит. Много учени патолози и лекари гледаха на него като на вещерство.“

Дисплазията като основен фокус в изследванията на Елизабет Стърн

Един от основните интереси на Стърн е свързан с ролята на дисплазията за развитието на рака на маточната шийка. Дисплазията представлява абнормен растеж на клетките, който не засяга съседните тъкани и обикновено позволява на епителната тъкан да възвърне в даден момент нормалната си морфология. През 50-те и 60-те години на миналия век ранните стадии на рак на маточната шийка не са обект на интерес, и, въпреки че дисплазията се открива с цитонамазка, учените не са я възприемали като повод за тревога. Елизабет Стърн обаче си задава следния въпрос: „Ами ако дисплазията все пак е индикатор за здравословен проблем?“ Още тогава полякинята има подозрения, че тези морфологични изменения вероятно са признак за развитие на рак на маточната шийка.

Мащабното изследване на Стърн продължава 7 години

Решени да проучат заболяването и неговите проявления, Стърн и екипът й започват мащабни 7-годишни епидемиологични изследвания, като събират проби от PAP тестове от над 10 000 жени в окръг Лос Анджелис. Цитонамазка се извършва както в самото начало, така и по-късно, с цел проследяване на състоянието им през седемте години. Лекарят открива, че пациентките, диагностицирани с дисплазия в началото, са по-застрашени от рак на маточната шийка. Стърн провежда много допълнителни епидемиологични проучвания, които дават почти неопровержими доказателства, че абнормният растеж на клетките е ранен признак на раковото заболяване.

Не би било преувеличено, ако кажем, че нейното откритие е в основата на съвременната диагностика на рака на маточната шийка. Днес дисплазията се открива с PAP тест и, ако такава бъде установена, лекарят следи пациента отблизо за евентуалното й прогресиране и развитие на злокачествен тумор. Проучването на Стърн е толкова основополагащо и ключово, че неговата надеждност не подлежи на каквито и да било съмнения.

PAP технология, заимствана от НАСА

От всички научни постижения на полякинята, може би най-значимото е свързано с развитието на модерната технология на PAP теста. Заедно с цитолога Дороти Розентал и експерти от лабораторията на НАСА за реактивно задвижване, тя успява да интегрира прецизната образна технология на космическата агенция при извършване на цитонамазка. Стърн разработва пробовземна система на течна основа, чрез която да изолира и обогати цервикалния епител, и определя критериите за клетъчни изменения, които да бъдат заложени в компютърната програма. На практика Елизабет Стърн извършва революция в областта на скрининга с PAP тест, а техниката й за вземане на проби на течна основа се използва и днес в болници, лаборатории и клиники по целия свят.

Връзката между първите таблетки против забременяване и рака на маточната шийка

Амбициозният лекар проявява интерес и към други рискове фактори, свързани с развитието на рак на маточната шийка. Залагайки отново на комбинацията между епидемиологичен анализ и цитопатология, Стърн открива, че първият медикамент против забременяване, който е с високо съдържание на хормона естроген, води до шесткратно увеличение на броя пациенти с раковото заболяване. Тя се среща с представители на Американската агенция за контрол на храните и лекарствата и ги запознава с риска, който крие контрацептивът. Заключенията й получават гласност във време, когато хапчетата против забременяване вече са натрупали лоша слава и хората не са убедени в тяхната безопасност. Фармацевтичните компании са принудени да модифицират формулите на своите продукти с цел да защитят здравето на жените.

Постоянството като ключ към великите открития на Стърн

Една от причините работата на Стърн да е толкова всеобхватна и задълбочена е нейното постоянство. Тя не спира да търси и изследва жени, които са застрашени. Много малко са изследователите, които успяват да включат в своите проучвания достатъчно доброволци от рискови групи. Елизабет Стърн е сред първите, които доказват колко трудно е на бедните жени да получат достъп до медицински грижи. Тя изтъква важната роля, която играе проследяването на ранното детско развитие, както и транспортът например, при спасяването на хора в риск.

Елизабет Стърн е истинско олицетворение на жената учен. Мерилин Уинкълбай, признат епидемиолог от Станфордския университет, си спомня за нея: „Още е пред очите ми. Кабинетът й беше точно до лабораторията. Стоеше сама там, но вратата й винаги беше отворена.“

Диагнозата на Стърн и следата, която оставя след себе си

Лекарят продължава да работи върху своите научни проекти, дори след като е диагностицирана с рак на стомаха. До смъртта си през август 1980 г. тя не спира да описва наблюденията си. Полякинята е модел за подражание и вдъхновение за хилядите жени учени по света. Дъщеря й Джанет Уилямсън разказва, че майка й е имала трудно начало в Калифорнийския университет в Лос Анджелис. „Да бъдеш жена в мъжки свят от учени е сериозно предизвикателство. През първата си година там дори не е получавала заплата“, споделя тя. Упоритостта на Стърн води до промени в начина на диагностициране на рака на маточната шийка и доказва колко важен дял от науката е цитопатологията. 

Статията е част от историята на:

• История на заболяването рак