Начало История на медицината Еликсирът на живота или в търсене на философския камък

Еликсирът на живота или в търсене на философския камък

От -3000г. до 1650г.

Еликсирът на живота или в търсене на философския камък - изображение

Еликсирът на живота, известен още като еликсира на безсмъртието и понякога отъждествяван с философския камък (lapis philosophorum на латински), е отвара, която много алхимици по света са се опитвали да създадат, за да постигнат крепко здраве и вечен живот.

Веществото има стотици имена, като само в Китай те са над 1 000. Амрита, философски камък, Ааб-и-Хаят, Маха Раса, Ааб-Хайуан, Танцуваща вода, Чазма-и-Каусар, Изворът на нектара и др. Названието „еликсир“ не се използва до VII в. и произлиза от арабската дума „ал иксир“, която означава „чудодейно вещество“. Някои я възприемат като метафора за Божия дух (както Христос споменава в беседите за „водата на живота“ или „извора на живота“).

Китай

В древен Китай различни императори са желаели да се сдобият с чудодейния еликсир. При династията Цин, Цин Ши Хуан изпраща даоисткия алхимик Сю Фу заедно с 500 млади мъже и 500 млади жени към източните морета, за да открият еликсира, но те никога не се завръщат. Според легендата вместо еликсира на живота, те открили Япония. Когато Ши Хуан Ди ги посетил, той завел още 3 000 момичета и момчета, но и те не се върнали.

Сю Фу
Сю Фу заедно с 500 млади мъже и 500 млади жени на път към източните морета

Древните китайци вярват, че поглъщането на дълготрайни скъпоценни вещества като смарагд, цинобър или хематит осигурява дълъг живот. Златото също се смята за изключително мощно средство, тъй като е скъпоценен метал, който не потъмнява. В края на третото хилядолетие преди новата ера се появява и идеята, че то може да се пие за „здраве“. Най-известната алхимическа китайска книга „Основни формули от класическата алхимия“, която се смята, че е написана от Сун Симиао (581-682 г. пр. н. е., наричан още „Кралят на медицината“), обсъжда в подробности приготвянето на еликсир за безсмъртие, както и други отвари, които лекуват тежки заболявания, и формули за създаването на скъпоценни камъни. В съответната рецепта за еликсира влизат отровни вещества като живак, сяра, соли на живака и арсена. Затова по ирония на съдбата „еликсирът на живота“ не давал живот, а го отнемал. 

Император Дзядзин от династията Минг умира, именно защото поглъща смъртоносна доза живак със създадения от неговите алхимици еликсир на живота. Всъщност списъкът с китайски императори, починали вследствие на отравяне с еликсира, е доста дълъг.

Индия

Амрита, или еликсирът на живота, е описан в индуските свещени книги. Всеки, който приемал дори малка доза от амрита, според текстовете ставал безсмъртен. Легендата разказва, че в зората на времето, когато светът бил все още млад, зли демони (Ашур) се сдобили със сила. Те се превърнали в заплаха за боговете (Деви), които се страхували от тях. Затова те (включително Индра, богът на небето, Ваю, богът на вятъра, и Агни, богът на огъня) потърсили съвет от трите върховни индуски божества: Вишну (спасителя) Брахма (създателя) и Шива (унищожителя). Те им казали, че само Амрита може да им помогне, а еликсирът се добивал единствено от самундра мантан или морската пяна, тъй като океанските дълбини криели мистериозни тайни. Вишну се съгласил да се превърне в костенурка, на чиято коруба била поставена огромна планина. Тази планина боговете използвали като уред за „биене“ на пяната.

Легендата за добиването на амрита
Как се добива амрита

С помощта на Васуки (величествена и дълга змия, кралят на Наглока), започнали събирането от повърхността на водата. От едната страна боговете дърпали влечугото, увито около планината, а от другата страна го дърпали демоните. Технологията изисквала огромна сила, поради което демоните се съгласили да помогнат в замяна на малка порция от амрита. Накрая с общи усилия амрита се появила от дълбините на океана. Всички богове получили от напитката, но измамили демоните и те не се докоснали до нея. 

Най-старите индийски писания, Ведите, съдържат алхимически текстове, подобни на онези от древен Китай, в които се споменава връзката между златото и дългия живот. Живакът, който е важна съставка за всички алхимици по света, се споменава за първи път през IV-III в. пр. н. е. в Арташастра, долу-горе по същото време, както в Китай и на Запад. Идеята за превръщането на обикновени метали в злато се появява в будистките текстове между II и V в. – паралелно със теорията в Западния свят.

Възможно е идеята за медицинската алхимия и безсмъртието да е пренесена в Китай от Индия или пък обратно. Във всеки случай и двете култури възприемат като главна цел на алхимията постигането на безсмъртие, не превръщането на оловото в злато. Въпреки това еликсирът на живота не е толкова важен в Индия. Индийските еликсири представляват минерални лекове за определени заболявания или за удължаване на живота.

Европа

За разлика от източните алхимици, европейските са по-съблазнени от идеята да превръщат обикновените метали в благородни, отколкото от безсмъртието. Въпреки това не липсват опити за откриването на лек за всички болести и вечен живот. Според теософията и свързаните с нея мистични традиции, Св. Джермейн се сдобива с еликсира и живее в продължение на няколкостотин години. Много европейски рецепти отбелязват, че еликсирът трябва да се съхранява в часовник, за да се засили ефекта му. Според друга легенда французинът Николас Фламел също успява да създаде чудодейната отвара. Но това е вече друга история…

по статията работи: Величка Мартинова

Статията е част от историята на:

5.0, 1 глас

БИБЛИОГРАФИЯ

източник: https://en.wikipedia.org/wiki/Elixir_of_life 

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

ИсторияЗдравни съветиЛайфстайлЛюбопитноБотаникаНовини