Елиминиране на маларийните епидемии в САЩ

От 1947г. до 1952г.

Съединените Американски Щати е третата по големина държава в света. Територията на републиката се простира от ледената пустош на Аляска, до тропическите гори на Флорида и пустините на Невада. Смята се, че именно огромното разнообразие на климатични пояси в Северна Америка е причината местните племена да не могат да се обединят в единна нация преди пристигането на европейските колонисти.

Множеството екосистеми и биоми предразполагат за благоприятни условия за най-различни болести. В южните части на страната в продължение на столетия жителите на по-влажните райони страдат от зарази, предавани с вектори. Такива са например жълтата треска, петнистият тиф и маларията. И докато до преди Втората световна война основният метод за борба с тези заболявания е чрез медикаменти, в средата на 20-ти век организацията CDC се заема с трайното унищожаване на предпоставките за развъждане на опасните насекоми-носители.

Опити да се ограничат подобен тип болести чрез изсипване на репеленти в природата и пресушаване на блата и мочурища се извършват от края на 19-ти век. Въпреки това до Втората световна война никой не се заема с извършване на мащабна акция, целяща да спре непрестанните епидемии из щатите, чието географско разположение е благоприятно за размножаване на маларийни комари.

По време на Втората световна война военните бази в Южните щати се оказват от ключово значение за армията. Затова правителството прави всичко възможно да опази настанените там войници от дебнещите из мочурищата малария. По тази причина в град Атланта е основан Военен Орган за Борба с Маларията (ВОБМ). Учреждението има за цел да обезопаси областите около поделенията, като за целта се пръска с препарата ДДТ и се пресушават блата.

След края на войната равносметката от тази дейност показва, че начинанието не просто дава ефект, но и ограничава заразата перманентно в районите около обработените площи. Затова през 1947-ма година медиците и биолозите, работили във ВОБМ, са прехвърлени в цивилната правителствена организация CDC (Centers for Disease Control), която има за цел да елиминира всички епидемични заболявания в Щатите.

Още същата година засегнатите от малария региони минават под опеката на Националната програма за унищожаване на маларията. В юрисдикцията на начинанието попадат територии от 13 щата, а CDC получава разрешение да ползва общински и щатски ресурси, с цел по-ефективна работа. Първите стъпки в борбата срещу болестта е напръскването на рисковите площи с пестицида ДДТ. Химикалът се използва активно в средата на века за премахване на всякакви вредители, тъй като се смята за безвреден за човешкия организъм.

До края на 1949-та година обработените домове и дворове са повече от 4 650 000. Следващата стъпка в борбата за премахването на маларията като заплаха за жителите на страната е пресушаването на всички блата и мочурища, намиращи се край населени места. Това започва още в началото на проекта на CDC, но истинската дейност се извършва в периода 1949 - 1951 г.

През тези близо 3 години Националната програма за унищожаване на маларията се стреми не само да създаде отточни канали в заблатените области, но и изгаря или обработва с ДДТ всички площи, които могат да служат за развъдници на маларийните комари, като понякога за целта се използват военни камиони и хеликоптери. След края на начинанието се променя лика на самата природа, заобикаляща населените места в засегнатите от епидемии щати.

Последните две години от програмата представляват пасивно наблюдение в градовете, където доскоро са избухвали огнища на заразата, както и създаването на центрове за спешно реагиране, състоящи се от обучени медици и професионални екипи за обезпаразитяване. В края на 1952-ра година програмата е обявена за успешна и всички активни дейности по нея са прекратени.

Акцията на CDC в Южните Щати се оказва една от най-успешните в целия свят. Именно този модел за борба с маларията се прилага и до днес във всички засегнати региони по света. Смята се, че именно в периода 1947 - 1951 се обособява реален план за глобално унищожаване на заразата в даден регион. Същият модел е използван и у нас през 50-те години на 20-ти век.

Редактор: Георги Динев