Елмо Брейди и ролята му в развитието на химичната наука отвъд Океана

От 1908г.

Елмо Брейди се прочува с впечатляващата си преподавателска кариера в четири исторически учебни институции за чернокожи в Америка, където той вдъхва "нов живот" на тогавашното обучение по химия и инициира много програми за младите учени от афроамерикански произход.

Ранни години и образование

Брейди е роден в Луисвил, Кентъки, и е най-големият син в семейство с три деца. На 20-годишна възраст младежът напуска дома си, за да постъпи в университета "Фиск" – учебно заведение, локализирано в Нешвил, Тенеси. Там той получава сериозната подкрепа на учителя си по химия Томас Тали. Когато през 1908 година се сдобива с бакалавърската си диплома, Елмо започва да се извява като учител в "Tuskegee Normal and Industrial Institute" (сега университета "Tuskegee") в Алабама – институция, основана от Букът Т. Вашингтон. Както Вашингтон, така и специалистът Джордж Карвър стават ментори на младия Брейди. След четири години в "Tuskegee" и, проявявайки очевиден талант, той получава стипендия да се обучава в университета в Илинойс, където през 1914 година получава магистърска степен, а през 1916 година – докторска. Докторското си проучване американецът осъществява в лабораторията "Нойес" в университета Илинойс , подготвяйки тезата си за двувалентния кислороден атом. Докато пребивава в Илинойс, Брейди става първият афроамериканец, допуснат до националната почетна химична общност "Phi Lambda Upsilon".

Кариера

Елмо се завръща като преподавател в "Tuskegee" през 1916 година, но този път – като ръководител на научния отдел. Четири години по-късно, в търсене на по-добри възможности, той оглавява химичния факултет на университета "Хауърд ". Междувременно, през 1926 година Томас Тали се пенсионира, а Брейди заема мястото му, ставайки ръководител на катедрата по химия – пост, който заема в продължение на цели 25 години.

Научните интереси на Елмо включват органичните киселини, инфрачервената спектроскопия и халогенни съединения. По време на дългия си и ползотворен професионален път американският учен създава няколко научни творби, а още докато се обучава в "Tuskegee", написва серия от обучителните листовки със заглавие "Домашна химия за момичета". Дори след официалното си пенсиониране през 1952 година Брейди не преустановява дейността си. Той прекарва няколко години в научно сътрудничество с специалисти от няколко учебни заведения. Американецът умира през 1966 година, а приносът му за развитието на химичната наука отвъд Океана не остава незабелязана.

По статията работи: Красимира Костадинова