Емблематични лекарства от 30-те и 40-те години на 20 век, спасили живота на милиони пациенти по света, 3 част

От 1937г.

Употребата на сулфонамидите започва да се популяризира много бързо. Производството и продажбата на този вид антибиотици в Съединените щати през 1937 година възлиза на около 350 000 долара, а до 1940 година - на два пъти повече. До 1942 г. печалбите възлизат на около 10 милиона долара.

За съжаление, скоро след този триумф, широкото търсене на лекарствения продукт ще се окаже причина за огромна трагедия. Фактът, че много хора предпочитат течната форма на лекарствения продукт, в сравнение с таблетките или инжекциите. През 1937 година малката фармацевтична компания „S. E. Massengill Co.” в Бристол създава своя т.нар. сулфонамиден "еликсир". По неясни причини компанията използва като разтворител на медикамента – съединението диетилен гликол. Фирмата не прави никакви тестове на своя "еликсир" в производствените си заводи. По-късно става ясно, че диетилен гликолът е изключително токсичен. Новините за първите смъртни случаи не закъсняват и започват от Тълса, а след това обхващат южните щати и Средния Запад. Общо 108 души губят живота си вследствие на бъбречна или чернодробна недостатъчност. Последната жертва, която „взема” еликсира е химикът, изготвил формулата на медикамента (той слага край на живота си).

След тази трагедия законът за храните и лекарствата на САЩ санкционира компанията, а правителството конфискува смъртоносната смес на „Massengill”, защото съдържанието на етикетите им е подвеждащо. Записано е, че основният разтворител в еликсира, е етиловият алкохол. По правило американската администрация по храните и лекарствата, а и едноименният закон изискват наличието на описание на съставките на лекарствата (но изискване те да бъдат тествани за безопасност няма). Така компанията е глобена с 16 800 долара за заблуждаване на потребителите.

Появата на смърнотносния продукт предизвиква институциите в САЩ, които задействат мерките си за контрол през 1938 година. По-късно през 1906 година законът е преработен, а според новия текст производителите трябва задължително да тестват безопасността на всяко ново лекарство, а получените резултати трябва да се докладват на Администрацията по храните и лекарствата.

В периода на Втората световна война, американските войски поддържат запаси от сулфонамидни лекарствени таблетки, които да се приемат от ранените войници. Употребата на лекарствата при борбата с дизентерия позволяват на американските военни сили да се справят със заболяването, което причинява сериозни затруднения на японската армия по време на боевете в Южния Пасифик.

До края на войната сулфонамидите до голяма степен биват засенчени от пеницилина, а по-късно - и от другите антибиотици. В този факт определено има резон -  действието на сулфонамите има сериозни недостатъци. Заради типично ниската им разтворимост, те биха могли да се натрупват в бъбреците и да ги увредят, а бактериите (които сулфонамидите би трябвало да унищожават) са склонни бързо да изградят резистентност към медикамента, което го прави неефективен.

Сулфонамидите все още имат определена роля в съвременната медицина, макар тя да е сравнително малка. Тези лекарства все още намират приложение при лечението на инфекции на пикочните пътища, вагинални и очни инфекции, медикаменти, предназначени за целите на ветеринарната медицина.

Ако трябва да обобщим написаното до тук, то ще кажем, че десетина години след въвеждането им, сулфонамидите спасяват живота на десетки хиляди пациенти и поставят началото на нова ера в медицината.

По статията работи: Виктория Милова