Емелин Хортън Кливланд и лекарската й практика в средата на 19 век в САЩ

От 1853г.

Емелин Хортън Кливланд се посвещава на медицината с присъщите за личността й религиозни убеждения и желание да служи на страдащите. От най-ранните си години тя мечтае за служба като чуждестранен мисионер, но вместо това, тя се посвещава на своята брилянтна медицинска кариера.

Емелин Кливланд е уважавана лекарка. Тя е сред първите специалисти, които извършват големи гинекологични и коремни операции. Във време, когато лекарките се сблъскат със сериозна опозиция по отношение на избора си на кариера, д-р Кливланд е забележителен пример за това, че жените могат да постигнат каквото пожелаят.

Родена в Ашфорд, Кънектикът през 1829 г., Емелин Хортън е третото дете в 11 членното й семейство. Когато е на 2 години, семейството й се премества в ферма в окръг Медисън, Ню Йорк, където децата се обучават в местните училища от частни учители. Решена да реализира мечтите си да стане мисионер, тя преподава в училището в продължение на няколко години, като спестява от заплатата си, за да плати за обучението в „Oberlin College” в Охайо през 1850 г.

Нейният бъдещ съпруг и дългогодишен приятел, Джайлс Бътлър Кливланд, започва също да се обучава теологичната семинария на колежа „Оберлин”. Двойката започва да планира своята мисионерските си кариери. След като се дипломира в колежа Оберлин, Емилин Хортън започва да учи през 1853 г. в „Female (сега Woman's) Medical College” в Пенсилвания през 1853 г. Джайлс и Емелин сключват брак през 1854 г., година преди госпожа Кливланд да получи медицинската си степен. Крехкото здраве на съпруга й „замразява” семейните планове за мисионерска служба, а д-р Кливланд създава частната си практика в долината Онида, Ню Йорк.

През есента на 1856 г. д-р Кливланд е поканена да се присъедини към преподавателския колектив на „Woman's Medical College”, за да преподава по анатомия. Семейството се връща във Филаделфия, където Джайлс Кливланд започва работа като учител. През зимата на 1857-1858 година г-н Кливланд остава частично парализиран след боледуване. Така д-р Кливланд започва изцяло да носи отговорност за изхранването на семейството. Тя остава на работа в Женския медицински колеж до 1860 г.

Тъй като болниците в Филаделфия отказват да позволят на лекарките да стажуват в отделенията или клиниките, за тях е трудно да лекуват пациентите си. Д-р Ан Престън, колега на д-р Кливланд в Медицинския колеж, заедно с още няколко жени, които живеят в района, са твърдо ангажирани и решени бъдещите лекарки да получат адекватното обучение и правото жените да бъде лекувани от лекарки. Те са решени да създадат собствена болница и да предложат на д-р Кливланд да управлява институцията и да преподава. Те се стремят да осигурят на д-р Кливланд най-доброто налично обучение и да платят, за може тя да учи в чужбина. През август 1860 г. лекарката отива в Париж, за да специализира по акушерство и гинекологична хирургия. Тя получава диплома и посещава лекционните зали и болниците в Париж и Лондон, където се занимава с хирургия и болнична администрация.

През 1862 г. д-р Кливланд започва да ръководи „Woman's Hospital of Philadelphia”, създадена от д-р Престън. През следващите седем години лекарката разработва някои от първите програми за обучение на медицински сестри и медицински помощници в Съединените щати. Доктор Кливланд ражда своя син, който по-късно следва стъпките на майка си и също става медик. Тя продължава да преподава в Женския медицински колеж. Практикува професията си до 1878 г.

След смъртта на д-р Престън през 1872 г. д-р Кливлънд е назначава за декан на Женския медицински колеж, където остава, докато влошеното й здраве не я принуждава да подаде оставка през 1874 г. През 1878 г. Кливланд е назначена като гинеколог в отделението за инвалиди в болницата в Пенсилвания. Тя е една от първите жени лекари в страната, които са наети от голяма обществена лечебна институция. Същата година тя умира от туберкулоза на четиридесет и девет години. Описвана като жена с голям чар и интелект, д-р Кливлънд помага да се установи легитимността на жените хирурзи. Тя прави много за развитието на Женския медицински колеж в изключително критичен за неговото развитие етап. Последната й молба е тя да бъде погребана до нейния приятел и колега – д-р Престън.

По статията работи: Виктория Милова