Емили Баринджър и ролята й за развитието на медицината в САЩ

От 1897г.

В професионален план, американката Емили Баринджър имала късмета да получи добро образование, както и менторството на една от водещите жени лекари на 20-ти век в САЩ – д-р Мери Пътнам Джейкъби. Като оставим настрана благоприятните възможности в живота й, Баринджър работила неуморно, за да помогне на колегите си от женски пол да получават равни шансове за реализация в областта, наред с мъжете.

Емили била родена в Скарсдейл, в щата Ню Йорк. Тя израснала в заможно нюйоркско семейство, което някъде около 10-годишнината й се изправило пред сериозни финансови затруднения. Принуден да се погрижи за благосъстоянието на задругата, баща й Едуин Джеймс Дънинг заминал за Европа. Майка й Франсис, осъзнавайки колко важно било за дъщеря й да получи добро образование, взела решение да я изпрати в престижно учебно заведение. Гореспоменатата Мери Джейкъби препоръчала на Емили да стартира подготвителен медицински курс в университета "Корнел", основателят на който бил не кой да е, а именно чичото на Баринджър – Хенри Сейдж. Нещо повече, Сейдж се ангажирал да плати обучението й. Момичето получило финансова подкрепа и от други близки нейни роднини. Когато завършила през 1897 година, Баринджър решила да избере да продължи обучението си в медицинския колеж на болницата "New York Infirmary"/по време на втория курс от обучението й същата се обединила с медицинското училище на университета "Корнел"/.

През 1904 година Емили сключила брак с Бенджамин Баринджър, взимайки фамилията му. След кратък престой във Виена, двамата се завърнали в Ню Йорк, където лекарката се присъединила към гинекологичния екип на лечебното заведение "New York Polyclinic Hospital". Едновременно с това, тя изпълнявала ролята на хирург в женската и детска болница "New York Infirmary for Women and Children", където специализирала в областта на венерическите заболявания и се занимавала с проучването им.

По време на Първата световна война Емили инициирала кампания за набиране на средства за закупване на линейки, които да бъдат изпратени към Европа, която по същото време отчаяно се нуждала от медицинска помощ. През 1902 година американката започнала работа в "Governor Hospital" и била първата жена лекар, която управлявала линейка на съответното лечебно заведение. Благодарение на подкрепата на приятелите и колегите си, тя успявала лесно да преодолява предразсъдъците, които по това време подценявали ролята на представителките от нежния пол в докторското поприще.

След войната Баринджър станала хирург в болницата "Brooklyn's Kingston Avenue Hospital", а по-късно – и ръководител на гинекологичното й отделение. Дамата била член на Американската медицинска асоциация, на Американския колеж на хирурзите и на нюйоркската медицинска академия. През 1941 година тя била избрана за президент на Американската женска медицинска асоциация, преборвайки се през Втората световна война жени да бъдат назначавани в медицинския корпус на американската армията и флот. В заключение, можем да кажем, че тя била забележителна личност, която оставила своя принос в американската медицинска история.