Епидемии от заразни заболявания, върлували от 1 до 3 век

От 79г.

Появата на епидемиите в древността е съществен въпрос, любопитен за учените не само от историко-медицинско гледище, може са се каже, че този въпрос има своето значение и в цялостната история на цивилизациите. С епидемиите са свързани немалки загуби на невинни хора, което се е отразявало върху древни цивилизации, в които е функционирал робовладелски строй. Пример за това древноримската цивилизация, а многото епидемии, които са я покосявали са сред основните причини, "виновни" за западането й.

Сред древните автори, описали картината на подобни катаклизми на първо място се откроява името на Омир в "Илиада" (песен I, където Аполон "поразява" ахейците с мор). В цялата антична медицинска и историческа литература с думата "лоймос" се означавали различни епидемии, без това да означава точно чума. Дори "Чумата на Тукидид" вероятно не е била чума, а петнист тиф, върлувал по време на Пелопонеската война.

След I в. могат да се открият немалко сведения, касаещи следните четири епидемии:

- след изригването на вулкана Везувий през 79 г. в областта Кампания в Южна Италия е избухнала епидемия, покосила живота на хиляди невинни;

- т. нар. "чума на Оризий", която е започнала в африканските провинции Нумидия и Картаген през 125 г. след инвазия на скакалци. В Утика живота си загубили 4000 древноримски войници;

- епидемията на Марк Аврелий (известна като Галеновата чума) от 164 до 180 година започнала в източните провинции. В Рим се проявила през 166 г., тъй като била донесена от войски, пристигащи от Сирия. И в този случай се предполага, че конкретното заболяване е петнист тиф;

- епидемията в Северна Африка е наречена "Киприянова" на името на Картагенския епископ Киприян, който се прочул със самоотвержената си борба с нея. Счита се, че конкретното заболяване е било вариола.

Продължителните войни, които Рим водил с дакийската цивилизация през I и II век и с готите през III в., несъмнено били съпроводени с драматичното влошаване на санитарното състояние на провинциите.
Съхранената антична медицинска литература не е особено богата, що се касае за данните, разказващи за върлуващите епидемии. Така от Руф Ефески е запазена кратка бележка, описваща епидемия от 100-та година, която имала особено висок леталитет и е вилняла сред жителите на Египет.
Не са много и данните, разказващи за епидемиите, върлували по нашите земи. За чума сред племената на готите през III в., от която били обхванати и римските войски. По тази тема са писали само няколко историци.

Историкът Зосим от V век, на когото принадлежи трудът "Нова история" (той е част от книгата "Гръцки извори за историята на България"), е написал следното по повод готските нападения в древна Тракия:
"Когато властта преминала в ръцете на Гал... пък и чумата, която нападнала градовете и селата, погубвала не по-малко от тежката във всяко отношение война онова, което било останало от населението. По-рано тя никога не била поразявала толкова много люде."

Съвременните историци свидетелстват, че думата "лоймос" е преведена като "чума". "Чума всред готите... Но когато чумата нападнала всички, едни умрели в Тракия, други в Македония…когато чумата засегнала и римляните, загинали много войници. Умрял и Клавдий."

Гал е императорът Требониян Гал (251-253 г.), а Клавдий – Клавдий II Готски (268-270), наречен така поради успехите му срещу готите.

Вижда се, че двете събития са отдалечени с 20 години едно от друго. За съжаление не могат да се открият сведения, чрез които да се прецени дали се касае за една епидемия, продължаваща със затишия, или става дума за две епидемични вълни.  За тях има и други сведения:

Неизвестни историци пишат:

"След като готската война била напълно завършена, избухнала г.твърде тежка епидемия (от лат. – gravissmus morbus increbruit). Тогава и Клавдий, заразен от нея, напуснал смъртните".

Историкът Евтропий (IV век) също споменава за тази епидемия:

"Скоро за императори били издигнати  Гал и Хостилиан…Царуването им е известно само с чума (pestilentia), болести и страдания".

Епидемиите през I и особено през II в. изиграват пагубна роля върху икономиката на древна Тракия. Населението намаляло, което се отразило отрицателно върху производството. Разреждането на културното местно население принуждавало римската администрация да прибягва до насилствено заселване на пленници-варвари на пустеещите земи. Това от своя страна разрушавало основите на робовладелския строй, тъй като пленниците вече не били роби, а полусвободни хора. Създавали се условия за преминаване към колонат, при който работещият земята не е роб, а има известни права върху придобития продукт. От друга страна, чрез тези етнически промени се стигнало до смесени бракове, което макар и нежелано е преследвано от римската власт, също подкопавало романизацията III век, е преход към упадъка на Римската империя и разделянето й на Източна и Западна.