Епидемия от испански грип през 1918 година – първата вълна от инфлуенца

От 1918г.

През 1918 година избухва най-голямата грипна пандемия (тя започва през януари 1918 година и приключва през декември 1920 година). Заболяването е определяно като изключително тежко, тъй като хората за пръв път се срещат с агресивния вирус на инфлуенцата, наречен H1N1. Този щам заразява около 500 милиона души по целия свят, включително жителите на отдалечените тихоокеанските острови и Арктика. Болестта отнема живота на 3-5% от населението на света. Това прави пандемията от испански грип едно от най-смъртоносните бедствия в историята на човечеството.

Причини за високата смъртност от испанския грип

Вирусът на инфлуенцата убива диспропорционално пациентите в юношеска възраст, възрастните хора или тези с вече отслабени защитни сили на организма. Пандемията от 1918 предимно засяга здравите и млади хора. Съвременните изследвания на изолирания вирус, взет от замразени проби от телата на жертвите, показват, че H1N1 убива чрез т. нар. "буря на цитокините" (свръхреакция на имунната система на организма). Силните имунни реакции при хората в млада възраст опустошават тялото, докато по-слабите имунни системи при децата и възрастните (на средна възраст) способстват за намаляването на леталитета сред тези групи.

За съжаление историческите и епидемиологичните данни са недостатъчни, за да се идентифицира точният  географски произход на пандемията от испански грип.

За да се поддържа високият дух на войската по време на Първата световна война, действа военновременна цензура, която се старае да минимизира ранните сведения за заболяването и смъртността от него в Германия, Великобритания, Франция и САЩ. Но някои документи докладват изключително негативните ефекти от разпространението на епидемията в Испания, откъдето заболяването получава и прозвището си – испански грип.

Пролетта на 1918 г. – първа епидемична вълна от инфлуенца в Испания

Известно е, че Испания остава неутрална по време на Първата световна война. През 1918 година, в края на световния конфликт, европейската държава се изправя пред трудна социална и политическа ситуация. Алфонсо XIII, кралят на Испания, управлява социално разединена страна. Инфлацията достига до 20,1% – това е най-високата й степен от началото на ХХ-ти век. Нараства и честотата на социалните класови конфликти.

Първата новина за смъртоносна епидемия е публикувана на 22 май 1918 г. в мадридския вестник "ABC". Статията описва разпространението на странно грипоподобно заболяване, което върлува в Испания от началото на месец май. Ежегодните пролетни празници (през месец май) в столицата – "Fiesta de San Isidro" и "Verbenas" – усложняват ситуацията. В балните зали се събират много хора, а рискът от предаване на болестта се увеличава.

Инфекцията започва да бушува внезапно (заболелите изпадат в несвяст, разхождайки се по улиците). Болестта се проявява с 2-3-дневна треска, стомашно-чревни симптоми, общо неразположение. Смъртността е ниска.

Седмица по-късно (на 28 май) крал Алфонсо XIII се разболява, министър-председателят и някои членове на кабинета – също. Много от работниците отсъстват от работа заради заразата. Някои основни услуги (включително пощенските и телеграфните) спират. Следват ги банките и спестовните каси. Епидемията присъства непрекъснато в новините от това време, а темата се проследява със заглавието "La epidemia reinante" ("Господстващата епидемия").

Предполага се, че епидемията от инфлуенца в Испания се разпространява от Франция чрез железопътния транспорт на неквалифицирани испански и португалски работници. Историческото съперничество между двете европейски страни може също да е сред причините, заради които испанците наричат инфлуенцата "френски грип".

Болестта вероятно тръгва от южната част на Франция (там са бойните полета и армейските лагери) чрез пътниците, ползващи железниците от север на изток (към Португалия), както и от север на юг (към Андалусия). Така грипът се разпространява в почти всички провинции на Испания (може да се види на картата).

Смъртността от инфлуенцата през пролетта на 1918 г. варира – от 0,04 до 0,65 на 1000 души. Общият процент на леталитета сред засегнатите се е увеличава слабо през този първи епидемичен период. Неизвестната причина за избухването на епидемията допълнително възпрепятства и поставя под съмнение работата на лекарите, а това впечатление ежедневно се подсилва от пресата.

Първият период на епидемията приключва бързо. Почти 2 месеца след началото й всичко изглежда нормално.

Статията е част от историята на:

• История на испанския грип