Епидемия от чумна пневмония в Манджурия

От 1911г.

В Манджурия бушува специална изключително агресивна форма на Черната смърт - чумната пневмония. Като цяло, след инфектиране пациентът умира на втория или третия ден. Пикът на епидемията настъпва през декември 1910, когато за един ден в някои райони на Манджурия загиват средно по 200 души.

Една от основните причини за допълнителното разпространение на болестта е и крайната бедност сред китайските работници, които най-често се заразяват. Някои от тях живеят в колиби, нямащи прозорци. Вещите на загиналите от чумна пневмония никога не се изхвърлят, те биват повторно използвани или продавани, обричайки също на смърт своите ползватели.

Интересна схема разпространение на болестта чрез повторна употреба на заразена вещ в едно от селата в Манджурия е описана от д-р Р. Будберг. Според него работникът Юй Цзян, болен от чумна пневмония, дава опиумната си лула на свой приятел на име Дан, който се разболява и умира три дни след това. Опиумната лула преминава към жена му, която също умира, а лулата бива открадната от неин слуга. Няколко дни по-късно той също умира. Сред личните му вещи е открита лулата, което коства живата на неговата жена, две деца, сестрата на жена му и цялото нейно семейство.
Епидемията от чумна пневмония в Манджурия се разпространява бързо, показвайки на медиците колко бързо може да се повтори ситуацията с "черната смърт", но през март 1911 тя започва да намалява, затихвайки напълно. Манджурската чума описва една от най-неясните страници в историята на епидемиологията. Лекари, длъжностни лица и медици, които се борят с унищожаването на тази инфекция са озадачени от внезапното затихване на заболяването.

Статията е част от историята на:

• История на чумата