Естър Лавджой и ролята й за развитието на медицината отвъд Океана

От 1894г.

Интересна подробност е, че през 1894 година Естър Клейсън /каквото е майчиното й име/ се вдъхновява да постъпи в медицинското училище на университета Орегон заради лекарката, асистирала в раждането на малката й сестра. Взимайки си впоследствие една година пауза от ученето /за да се погрижи за прехраната си/, Естър се дипломира след четири години, получавайки медал за изявени академични постижения. Скоро след това докторката сключва брак със състудента си Емил Пол. Съпрузите стартират собствена практика в Портланд, където тя работи като акушерка, а той като – хирург. През 1898 година двойката се премества в Аляска, където се установява за срок от две години. Сред пациентите на медиците са основно хора, пострадали при придвижване с кучешки впряг. Експертите спомагат, също така, и за основаване на лечебното заведение "Union Hospital". След смъртта на брат си през 1899 година, Естър се връща в родния си край, посещавайки мъжа си /останал в Аляска/ само през лятото. Двамата имат син, за когото обаче се грижи майката на Клейсън. Така, американката получава възможността да се развие в професионално отношение. След като прекарва по-голямата част от 1904-та в клиника по акушерство във Виена, Австрия, д-р Пол /след сватбата дамата взима фамилията на мъжа си/ се прибира у дома и става първата жена, избрана за ръководител на Комисията по здравеопазването в Портланд. Докато се намира под нейно управление, институцията демонстрира завидни резултати – установен е строг контрол върху производството на млечни продукти; събират се средства за подпомагане на училищата за медицински сестри, а Портланд неслучайно се сдобива с репутация на град, в който се спазват високи хигиенни стандарти. По ирония на съдбата, собственият й син умира през 1908 година от септичен перитонит, предизвикан от развалено мляко.

През същата година д-р Естър Пол се посвещава на частна практика, а през 1909 година е в Берлин на специализация. Когато се връща през 1911 година, дамата научава още една трагична вест: че съпругът й е починал от енцефалит. Въпреки двойната трагедия в живота си, лекарката не преустановява практиката си и, едновременно с това, продължава да се изявява и в политиката. По-късно, тя се омъжва повторно – за Джордж Лавджой - брак, който ще трае само седем години.

С избухването на Първата световна война в Европа през 1914 година, д-р Лавджой се премества на изток, за да работи с Американската женска медицинска асоциация. През есента на 1917 година инициативната жена заминава за Франция, намирайки се под покровителството на асоциацията. През деня лекарката работи в болница на американския Червен кръст, а вечерта посещава лечебни заведения, основани чрез благотворителност, с надеждата, че такива могат да се появяват в цяла Европа. Когато се връща в САЩ, американката прекарва следващата година и половина в изнасяне на лекции, разказвайки за преживяното в Страната на петлите. През 1919 това френско пътешествие е подробно описано в книгата й "The House of the Good Neighbor". Лекциите й все пак допринасят за създаването на "American Women's Hospitals" – като наследник на гореспоменатата асоциация. В мрежата от лечебни заведения на новата организация се настаняват ранени във военните действия хора.

По-късно през живота си Лавджой продължава да окуражава и други дами да стартират своя професионален път в областта на медицината. Не е случайно, че тя написва две книги, посветени на постиженията на жени медици. Житейският й път е пълен с предизвикателства, с които тя се справя с високо вдигната глава и винаги – със завиден успех.

По статията работи: Красимира Костадинова