Етил хлоридът като упойка

Свойствата на етил хлорида са описани за пръв път през 1759 година от френския химик Гийом Франсоа Руел (1703-1770). Съединението е използвано като обща упойка през 1847 година от германския хирург Йохан Фердинанд Хайфелтер (1798-1869). Хайфелтер е очарован от продължителността на действие на веществото, но то се оказва твърде скъпо, което го прави неподходящо за редовна употреба.

След като етил хлоридът става по-лесно достъпен започва отново да бъде ползван като анестетик, първо като местна упойка със "замразяващ" участъка ефект (в началото на 1890-те), а след това и като обща упойка (в края на 1890-те). Етил хлоридът се изпарява много бързо, така че, впръскан върху кожата, медикаментът я изстудява доста. Може да се каже, че упойващото вещество е сред основоположниците на криоанестезията.

Поради бързото начало на действие, етил хлоридът се използва често за предизвикване и на обща анестезия. Тя е последвана от въвеждането на втори анестетик (най-често етер или азотен оксид), който се използва към края на процедурата.

"Kélène" е популярна марка етил хлорид. Популярността на медикамента е толкова голяма, че в Европа думата "Kélène" се е превърна в синоним на етил хлорид.

Статията е част от историята на:

• История на упойките в медицинската наука