Етруско и старогръцко влияние в римската медицина

От -101г.

Римляните наследили някои от идеите си, касаещи анатомията и медицината от техните етруски предци. Те ги адаптирали към практиката и официалната си държавна религия. От етруските, римляните заимствали хепатоскопията (отчитането на божествените символи по животински черен дроб). Модел на бронзов черен дроб, открит в Етрурия, вероятно е бил използван от жреците, тълкували поличбите, "написани" на черния дроб. Хепатоскопията вероятно се е зародила в Близкия Изток, а ритуалната практика се изпълнявала само от жреците.

Древноримската медицина следвала традициите на три основни течения. От една страна, римската медицина била свързана с методите за приготвянето на традиционни растителни лекарства, които се разпределяни на заболелите хора от т.нар. глави на семействата (Pater Familias). От друга страна, почитани били римските медицински практики, заимствани от етруските. Освен това римляните си служили с методите на лечение, почерпени от частните практики на старогръцките медици.

Въпреки това, в Древен Рим се наблюдавали настроения и действия, които се стремели да опонират на въвеждането на гръцката медицинска практика в Рим от медика Аркагат. Тази тенденция е резултат от няколко фактора: политическите препирни в римската аристокрация, враждебността към гръцката култура, римската ненавист към гръцката меркантилност в лекарската професия, а и не на последно място – страхът от хирургичните и фармацевтичните лечения, предписвани от Аркагат (той е бил първият римски медик с гръцки произход).

Периодът от началото на втори век, почти веднага след Втората пуническа война, бил белязан от въвеждането на закони, борещи се с римското разточително потребление. Появата на гръцките медици в домакинствата на римската аристокрация се разглеждала като подривно поведение. Въпреки това, римляните се поддавали в огромна степен на гръцката култура и практики.