Жена, оцеляла след удар на метеорит, получава невроза заради медийното внимание

От 1954г. до 1955г.

Учените казват, че шансът да те удари метеорит, е в пъти по-малък от възможността да спечелиш Американската национална лотария. Въпреки това в Новата история има няколко записани случая на хора, убити от падащи от небето скални късове. А какви са шансовете някой да застане на пътя на летящия с огромна скорост камък и да оцелее след това? Оказва се, че това все пак е възможно.

През 1954-та година Ан Ходжис, жител на малко градче в щата Алабама, САЩ, се излежава в собствената си спалня, когато чува невероятен трясък откъм тавана на къщата. Миг по-късно в стаята й пада 4 килограмово парче скала, строшава радиото и се стоварва върху корема й. Жената изпада в паника, защото хълбокът й се подува моментално. Майката на пострадалата домакиня, която също става свидетел на необичайния инцидент, веднага се притичва на помощ на дъщеря си. Двете решават, че метеоритът е или изпуснат от самолет товар, или осколка от съветска бомба.

Съседите на семейство Ходжис се събират в двора на къщата, тъй като целият квартал вижда огнената следа, оставена от падащото космическо тяло. Когато съпругът на Ан - Юджийн - се прибира от работа, заварва пред прага на имота си тълпа. Притеснен, той нахлува в постройката и намира жена си ранена, а тъщата си - крещяща в истерия срещу парче скала.

След като пострадалата е закарана в болница и лекарите установяват, че няма вътрешни разкъсвания и счупвания, семейство Ходжис насочват цялото си внимание към метеоритния къс. Юджийн заключва, че това не е парче от самолет, нито бомба. Той подозира, че жена му е станала свидетел на сблъсък на падаща звезда със земната повърхност. Той закарва камъка до местния геолог Джордж Суиндъл, който потвърждава подозренията на Юджийн. В същия ден необичайният артефакт е прибран от полицията и предаден на Военновъздушните сили за анализ.

Скоро историята на Ан Ходжис, единственият човек, оцелял след сблъсък с метеорит, започва да обикаля из медийното пространство. За броени часове в двора на семейството се събира нова тълпа - този път от репортери и папараци. Представители на местни и държавни вестници, радио предавания и телевизионни канали започват да се състезават кой ще се докопа до ново парче от историята. Освен за детайли относно инцидента, журналистите започват да разпитват семейството за личния им живот.

Първоначално Ан и Юджийн се радват на медийното внимание, но в един момент интересът на репортерите към техния живот започва да става непоносим. Тук е добре да поясним, че съпрузите са обикновени хора от провинцията, които са привързани към своята простичка дневна рутина. Поради непрекъснатите интервюта Ан се чувства доста стресирана от цялата ситуация, тъй като по това време тя се възстановява от контузия, поправя нанесените щети и води дело за притежание на скалния къс с хазяйката си.

Според домакинята метеоритът й принадлежи, тъй като „Бог е избрал тъкмо нея да оцелее след удар от небесната скала“. Освен това тя смята, че семейството може да натрупа богатство, ако изложи артефакта за показ в имота си. Правото й за собственост над камъка е оспорвано от хазяйката й - Бирди Гай -, която твърди, че метеоритът, който се е приземил на нейна земя, й се полага по закон като обезщетение за нанесените материални щети. И двете страни наемат адвокати и завеждат съдебно дело. По време на процеса жените отправят една към друга множество обвинения, но нито едно не е прието от съдиите. В крайна сметка Ходжис и Гай се разбират скалата да стане собственост на Ан, като на собственицата на имота се заплати неустойка в размер на 500$.

След като метеоритът става притежание на пострадалата от сблъсъка домакиня, тя се надява артефактът да започне да привлича интереса на хора от цялата страна. За съжаление се оказва, че темата е изчерпана и очакваните любопитни посетители така и не пристигат. От друга страна един от съседите на семейство Ходжис намира в имота си малко парче, отчупило се от небесната скала и го продава за хиляди. С парите от находката си късметлията закупува нова къща и кола.

Единствената оферта, която Ан получава за космическия камък, е от Смитсонския институт. По това време домакинята все още вярва, че артефактът ще носи огромни приходи на семейството и отхвърля предложението. След това никой друг не предявява интерес към скалата. Накрая метеоритът е дарен на Природонаучния музей в Алабама.

След инцидента, огромния медиен интерес, делото и последвалото разочарование, Ан Ходжис развива хронична невроза. По нейни думи стресът около случая я довежда до множество нервни кризи, а натоварването съсипва брака й. Тя твърди още, че небесният камък не е поличба, както в началото си е мислила, а проклятие. Домакинята не се възстановява от преживяното напрежение до края на живота си.

Редактор: Георги Динев