Жените в аптекарството в Англия през 17-ти век – 1 част

От 1618г.

Сигурно ще ви е любопитно да разберете, че в ранния период на модерна Англия от жените се очаква да владеят базови техники, необходими им за направата на домашни лечебни средства. Съвсем естествено, представителките на нежния пол се осланят на старите традиции в приготвянето на голям брой лекарствени комбинации, с които лекуват членовете на семейството си. По-бедните измежду тях често се налага да продават билки и медикаменти, за да се издържат. Някои поддържат спретнати зеленчукови градини, в които отглеждат много медицински растения за домашна употреба. Иначе, заможните домакини, с техните насаждения, осигуряват здравна грижа за жителите на цели региони. Богатите домакинства имат дори отделни помещения за дестилация, в която жените добиват дестилати.

Аптекарите мъже, от своя страна, дават съвети на пациентите и предписват доста по-сложни медикаментозни формули. Тук е мястото да кажем, че през 1618 година, с указ на крал Джеймс I, се създава специално Дружество на аптекарите. Може да се каже, че аптекарите в модерна Англия изпълняват много по-важна роля от тази да са само търговци на дребно. Те приготвят медикаменти от различни суровини (от билки, минерали и др.) Захаросани листа на рози, черешов сироп, бадемово масло, ракия от мента и сушени червеи – всички те и много други участват в медицинската практика през разглежданата епоха. Чиракуването/практическият стаж на фармацевтичните специалисти включва събиране на билки и овладяване на техники за приготвяне на медикаменти, включително процесите по ферментация и дестилация. От аптекарите се изисква да демонстрират сръчност в извличането на есенциите от натуралните продукти, както и при съчетаването им в лекарствените формули. Те трябва да знаят латински, за да могат да се справят с обширната информация в Лондонската фармакопея. В края на подготовката си, младите стажанти се изправят пред комисия на Дружеството на аптекарите да демонстрират своите компетенции. Ако не успеят да издържат финалния устен изпит, те не могат да станат калфи. В съхранен доклад от далечната 1620 година пише, че ако чиракът не се покаже компетентен по даден въпрос, "той ще бъде освободен, поне докато не предостави по-сериозно доказателство, че може да упражнява изкуството на аптекарството".

Любопитното е, че през 17 век в Англия съпругите не могат да притежават собствен имот, но квалифицираните вдовици имат право да управляват семеен бизнес. Жените на аптекарите работят заедно с мъжете си в дрогериите. А годините, в които съпругата или дъщерята се трудят в семейната аптека, се приемат за реално чиракуване/стаж от Дружеството на аптекарите. Сюзън Лион, Ан Крос и прочутата вдовица Уинки /както е известна тя сред обкръжението си/ са три от тези вдовици, които управляват семейния аптекарски бизнес през 17 век в Англия.

Много от дамите от тази ера оставят съхранени писмени сведения за живота и дейността си. В официалните документи се посочват занятията на мъжете, а също и материалният статус на жените. Обикновено, жените с определено занимание просто се описват като стари моми, съпруги или вдовици. Ако някоя дама се сблъска с необичайна трудност в кариерния си път, нейният случай може да остане неописан.

Вдовицата Уинки

Историята разказва, че тя е жена на Тобиас Уинки. През 1618 година Тобиас е избран за глашатай на Дружеството на аптекарите, която позиция мъжът заема до смъртта си през 1628 година. В знак на благодарност за съвестната служба на пойния й съпруг, съдът дава на жена му два паунда (За справка: калфа аптекар трябва да получава от 8 до 10 паунда годишно). Специалистите, също така, установяват, че тя е достатъчно квалифицирана да се изява в ролята на аптекар в семейната дрогерия. Нещо повече, предоставена й е привилегията сама да обучава чирак на име Хенри Стирел. За съжаление, Стирел не е особено доброжелателен и оказва насилие върху нея. Въпреки че по-късно се разкайва, Дружеството позволява на Хенри да остане при господарката си само докато "успее да си намери друга подходяща работа". Решението дава възможност на вдовицата да си намери по-надежден кадър, който да й помага в работата. Добрият чирак трябва да бъде обучен бързо, за да може да съдейства и в осъществяване на най-сериозните задължения, като докарването на цинковия оксид от твърдо състояние до прахообразна форма. Тук е мястото да кажем, че много лекарства се предлагат на прах. Есенциите пък се извличат от билки и подправки чрез разтвори; чиракът трябва да може да помага при филтрационните процеси, но измерването на съставките е нещо, което изисква особено внимание и концентрация. Не на последно място, известно умение се изисква да се приготви сладък сироп без термометър в тенджера над огън.

Дружеството на аптекарите изисква седем години стаж от аптекарите. За обучаващите се то организира редовни ботанически експедиции и такива за събиране на билки, с цел адекватно практикуване. В крайна сметка, вдовицата Уинки се смята за достатъчно способна да приготвя лекарства и да обучава хора. 

 По статията работи: Красимира Костадинова