Жените в аптекарството в Англия през 17-ти век

От 1618г.

Сигурно ще ви е любопитно да разберете, че в ранния период на модерна Англия от жените се очаква да владеят базови техники, необходими им за направата на домашни лечебни средства. Съвсем естествено, представителките на нежния пол се осланят на старите традиции в приготвянето на голям брой лекарствени комбинации, с които лекуват членовете на семейството си. По-бедните измежду тях често се налага да продават билки и медикаменти, за да се издържат. Някои поддържат спретнати зеленчукови градини, в които отглеждат много медицински растения за домашна употреба. Иначе, заможните домакини, с техните насаждения, осигуряват здравна грижа за жителите на цели региони. Богатите домакинства имат дори отделни помещения за дестилация, в която жените добиват дестилати.

Аптекарите мъже, от своя страна, дават съвети на пациентите и предписват доста по-сложни медикаментозни формули. Тук е мястото да кажем, че през 1618 година, с указ на крал Джеймс I, се създава специално Дружество на аптекарите. Може да се каже, че аптекарите в модерна Англия изпълняват много по-важна роля от тази да са само търговци на дребно. Те приготвят медикаменти от различни суровини (от билки, минерали и др.) Захаросани листа на рози, черешов сироп, бадемово масло, ракия от мента и сушени червеи – всички те и много други участват в медицинската практика през разглежданата епоха. Чиракуването/практическият стаж на фармацевтичните специалисти включва събиране на билки и овладяване на техники за приготвяне на медикаменти, включително процесите по ферментация и дестилация. От аптекарите се изисква да демонстрират сръчност в извличането на есенциите от натуралните продукти, както и при съчетаването им в лекарствените формули. Те трябва да знаят латински, за да могат да се справят с обширната информация в Лондонската фармакопея. В края на подготовката си, младите стажанти се изправят пред комисия на Дружеството на аптекарите да демонстрират своите компетенции. Ако не успеят да издържат финалния устен изпит, те не могат да станат калфи. В съхранен доклад от далечната 1620 година пише, че ако чиракът не се покаже компетентен по даден въпрос, "той ще бъде освободен, поне докато не предостави по-сериозно доказателство, че може да упражнява изкуството на аптекарството".

Любопитното е, че през 17 век в Англия съпругите не могат да притежават собствен имот, но квалифицираните вдовици имат право да управляват семеен бизнес. Жените на аптекарите работят заедно с мъжете си в дрогериите. А годините, в които съпругата или дъщерята се трудят в семейната аптека, се приемат за реално чиракуване/стаж от Дружеството на аптекарите. Сюзън Лион, Ан Крос и прочутата вдовица Уинки /както е известна тя сред обкръжението си/ са три от тези вдовици, които управляват семейния аптекарски бизнес през 17 век в Англия.

Много от дамите от тази ера оставят съхранени писмени сведения за живота и дейността си. В официалните документи се посочват занятията на мъжете, а също и материалният статус на жените. Обикновено, жените с определено занимание просто се описват като стари моми, съпруги или вдовици. Ако някоя дама се сблъска с необичайна трудност в кариерния си път, нейният случай може да остане неописан.

Вдовицата Уинки

Историята разказва, че тя е жена на Тобиас Уинки. През 1618 година Тобиас е избран за глашатай на Дружеството на аптекарите, която позиция мъжът заема до смъртта си през 1628 година. В знак на благодарност за съвестната служба на пойния й съпруг, съдът дава на жена му два паунда (За справка: калфа аптекар трябва да получава от 8 до 10 паунда годишно). Специалистите, също така, установяват, че тя е достатъчно квалифицирана да се изява в ролята на аптекар в семейната дрогерия. Нещо повече, предоставена й е привилегията сама да обучава чирак на име Хенри Стирел. За съжаление, Стирел не е особено доброжелателен и оказва насилие върху нея. Въпреки че по-късно се разкайва, Дружеството позволява на Хенри да остане при господарката си само докато "успее да си намери друга подходяща работа". Решението дава възможност на вдовицата да си намери по-надежден кадър, който да й помага в работата. Добрият чирак трябва да бъде обучен бързо, за да може да съдейства и в осъществяване на най-сериозните задължения, като докарването на цинковия оксид от твърдо състояние до прахообразна форма. Тук е мястото да кажем, че много лекарства се предлагат на прах. Есенциите пък се извличат от билки и подправки чрез разтвори; чиракът трябва да може да помага при филтрационните процеси, но измерването на съставките е нещо, което изисква особено внимание и концентрация. Не на последно място, известно умение се изисква да се приготви сладък сироп без термометър в тенджера над огън.

Дружеството на аптекарите изисква седем години стаж от аптекарите. За обучаващите се то организира редовни ботанически експедиции и такива за събиране на билки, с цел адекватно практикуване. В крайна сметка, вдовицата Уинки се смята за достатъчно способна да приготвя лекарства и да обучава хора. 

През 17-ти век в Англия вдовиците на аптекарите имат право да управляват семейния бизнес. И още: да приготвят лекарства, както и да обучават чираци. Една от тези дами, например, е Сюзън Рийв Лион.

Историята

Сюзън се омъжва за холандски аптекар на име Уилям Рийв. Въпреки че се ражда в Лондон, родителите й също са холандци. Всъщност, в лондонските общности от холандски и френски протестанти, намерили убежище на Острова, за да се спасят от религиозни гонения, могат да се открият немалко представители на медицинската и фармацевтична гилдия. Разбира се, трябва да се има предвид, че към разглежданата епоха чужденците нямат право да са част от Лондонското дружеството на аптекарите. Припомняме, че то се основава през 1618 година като опит на аптекарите да ограничат конкуренцията в сферата, най-вече – отстрана на колегите им, идващи от други държави. Въпреки всички изброени пречки, Сюзън и Уилям Рийв работят без проблем заедно във фармацевтичната област, а когато съпругът й умира, дамата се заема сама да приготвя медикаментите, необходими на лекарите, но най-вече – на тези с холандски произход измежду тях.

Като вдовица, Сюзън Рийв е свободна, по силата на закона, да управлява собствена аптека, съвместно с чирака си Томас Бийдам. През 1627 година тя се омъжва повторно - за Уилям Лион. Въпреки че в по-ранен етап аптекарското общество позволява на мъж, сключил брак с вдовицата на аптекар, да практикува въпросната професия, сега то отказва тази привилегия на новия съпруг на Сюзън Рийв. Чак през 1629 година, когато съдебният орган на аптекарското общество признава дамата за опитен аптекар, мъжът й получава разрешение да започне да се изявява в сферата, ако обаче тя обещае да го обучи на всичко необходимо. Аптекарите искат и още: Уилям Лион да се "раздели" с 100 паунда облигации и, допълнително - да дари на гилдията 10 паунда, плюс сребърна лъжица.

Сагата обаче продължава. През 1632 година Лондонският колеж на лекарите дава на съд Сюзън, с обвинение, че продава лекарства на Джерард Боат – холандски лекар, за когото, при все това, се носи слух, че няма лиценз да упражнява докторската професия. Подобно на аптекарите, лекарите също искат да се предпазят от конкуренцията, която чуждестранните им колеги представляват за тях. В крайна сметка, водещите медици признават медицинската диплома на Боат, придобита, както става ясно, от престижния университет в Лайден. Интересна подробност е, че в хода на съдебния процес Колежът на лекарите не поставя под съмнение нито компетенциите на Сюзън, нито качеството на медикаментите й. Заключението на съда е, че Уилям Лион "не е артист ", а Томас Бийдъм е чирак на Лион. Решено е Сюзън да продължи да ръководи семейния бизнес.

Лекари срещу аптекари

Важно е да кажем, че дамата е само една от многото в бизнеса с лекарства, които през 30-те години на 17-ти век имат "вземане-даване" с Колежа на лекарите. Казусът никак не малък и се състои в това, че медиците желаят да установят контрол и дори – да елиминират, Дружеството на аптекарите, инициирайки повтарящи се съдебни спорове с членовете му. Едновременно с това, представителите на колежа непрекъснато "тършуват" в магазините за "вредни" лекарства. В един от случаите аптекар е подведен под отговорност за това, че продава захаросани розови листенца с добавен лимонов сок, отклонявайки се по този начин от общоприетата рецепта за конкретния лек. Освен това, медиците правят всичко възможно да затруднят чираците в полагането и взимането на финалния им изпит. Докторите стигат до там, че да съдят аптекари дори за проява на непочтително поведение. През 1634 година някой си мистър Аиертон е подведен под съдебна отговорност защото има смелостта да изкаже мнението си, че "аптекарите правят много повече добрини от лекарите". Не само фармацевтите, но и други специалисти в областта на медицината, често попадат под нападките на лекарите – например, акушерките, които често са набедявани заради това, че си позволяват да критикуват решението на лекаря.

В крайна сметка, можем да направим заключението, че да си жена и да се занимаваш с аптекарство в Англия през 17 век се оказва една не съвсем лесна задача.

През 1642 година Лондонското общество на аптекарите заповядва на Томас Кларджес – "работещ незаконно" в магазина на Ан Крос, да спре да изпълнява аптекарска дейност. Самата Ан е вдовица на заможния аптекар Томас Крос, аптеката на когото тя наследява след смъртта му през 1641 година. Изглежда, че аптекарското общество не е убедено в компетентността на дамата, какъвто е и случаят при други две нейни колежки – вдовицата Уинки и Сюзън Лион. Все пак, Ан Крос получава правото да управлява семейния бизнес и да обучава чирака си, но само с помощта на калфата Джон Роджърс. Англичанката се съгласява да изплаща по 10 паунда на година на Джон, осигурявайки му храна и стая за живеене. През 1646г. Томас Кларджес, обучен и готов да покаже знанията си в областта, се явява на официален изпит, взимайки го успешно.

Ан също явява на изпит, за да получи нужната квалификация да ръководи аптеката си, но без успех. Причината тя да бъде отхвърлена може да се търси в опит за отмъщение към новия й съпруг – Томас Кейдман. Историята разказва, че през 20-те години на 17-ти век Колежа на лекарите дава под съд Кейдман за това, че той практикува медицина без одобрението на официалните власти, въпреки че през 1630 година все пак е приет в медицинския кръг от професионалисти. През 1636г. Томас съдейства за създаването на "Company of Distillers" – компания, специализирана в производството на медикаменти и намираща се в директна конкуренция с дейността на аптекарите. Както се досещате, аптекарското общество прави всичко възможно да попречи на появилия се бранд да изгради собствена гилдия, а намеренията на Кейдеман да управлява собствена аптека въобще не се харесват от никого.

Изповядващ римокатолицизма, Томас е лекар на кралица Хенриета Мария преди тя да избяга в Европа по време на Английската гражданска война. Като негова съпруга, Ан също изглежда, че проявява роялистки симпатии. След смъртта на втория си съпруг през 1651 година, аптекарката се омъжва за трети път - за сър Уилям Девънант. "Номер 3" е драматург от Оксфорд, за когото се смята, че е кръщелник на Уилям Шекспир. Уилям загубва част от носа си при заболяване от сифилис, въпреки че оздравява след лечение, проведено му от Кейдман. Девънант пише пиеси за краля и кралицата преди гражданската война и служи на роялистката армия. През 1643 английският драматург получава рицарско звание от Чарлз I заради "лоялността и творчеството си".

След обезглавяването на краля, овдовялата кралица Хенриета Мария изпраща сър Уилям на мисия, с която да помогне за възстановяване на монархията за сина й – Чарлз II. Тогава Девънант е заловен и затворен в Лондонската кула; освободен е през 1652 година. Ан се омъжва за него малко след освобождаването му и двамата успяват да споделят цели три години съвместен живот. През 1655 година аптекарката умира.