Ж.п. линиите и проституцията: предпоставки за началото на пандемията от СПИН в Африка преди 100 години

От 1920г.

Началото на пандемията от СПИН се проследява до 20-те години на миналия век и град Киншаса, днес в границите на Демократична република Конго.

Международен екип от учени твърдят, че "перфектната буря" или съвкупността от благоприятни условия като главоломното нарастване на населението, процъфтяващата проституция, нестерилизираните игли за многократна употреба в медицинските заведения и не на последно място развитието на железопътния транспорт съдействат за пагубното разпространяване на HIV- вируса. Научният екип е използвал съхранени проби от генетичния код на HIV-вируса, за да проследи източника му, като всички следи водят към Киншаса.

Финансираната от Белгия ж.п. линия улеснява притока на около 1 милион хора годишно в града, което улеснява разпространението на вируса към съседните региони.

Специалистите твърдят, че новите открития предоставят един невероятен нов поглед към събитията и началото на пандемията. Заболяването СПИН приковава световното внимание през 80-те години и е поразило около 75 милиона души. Африканската част от историята му е много по-дълга, но първоначалното огнище на пандемията все още продължава да е обект на дебат в научните среди.

Семейна афера

Екип от учени от Оксфордския университет и университета в Льовен, Белгия, се опитва да реконструира "семейното дърво" на HIV-вируса и откриват откъде идва най-древният му предшественик. Учените анализирали мутациите на генетичния код на вируса.

"Можете да проследите отпечатъците на историята в днешните геноми, оставил е следа, мутационен белег в генома на HIV, който не може да бъде изтрит," обяснява професор Оливър Пибус от Оксфордския университет.

Разчитайки тези мутационни белези, учените реконструирали семейното дърво на вируса и стигнали до корените му.

HIV представлява мутирала версия на вирус, характерен за шимпанзетата, известен като маймунски имунодефицитен вирус, който вероятно успява да прескочи междувидовите граници и да се прехвърли върху хората чрез заразена храна – с бракониерско месо например. Това се случва на няколко пъти. Един от инцидентите води до възникването на подгрупата HIV-1, която засяга десетки хиляди хора в Камерун.

Въпреки това един единствен междувидов скок, подгрупата М на HIV-1, продължава да заразява милиони хора по света всеки ден.

Отговорът защо това се случва се крие в епохата на черно-белите филми и края на европейските империи. През 20-те години в Киншаса (наречен Леополдвил до 1966 г.) е част от белгийската колония Конго. Професор Оливър Пибус казва:

"Областта е огромна и бързо разрастваща се и колониалните медицински документи показват, че случаите на различни полово предавани заболявания са били много."

Секс и ж.п. линии

Огромен брой работници от мъжки пол са привлечени към разрастващия се град, пълен с нови възможности за препитание, което нарушава баланса между половете, и в даден момент мъжете стават два пъти повече от жените, което насърчава търговията с плът.

"Съществуват два аспекта на инфраструктурата, които са можели да помогнат. Обществените здравни кампании за лечение на населението от различни инфекциозни заболявания чрез инжекции изглежда възможен път за разпространение на вируса," добавя професор Пибус.

"Вторият наистина интересен аспект е транспортната мрежа, която позволява на хората да се придвижват в огромната страна."

До края на 40-те години около 1 милион души използват ж.п. линиите в Киншаса. Вирусът бързо достига и поразява съседния град Бразавил и минната провинция Катанга. Тези перфектни условия продължават само няколко десетилетия, но те са напълно достатъчни за разпространяването на вируса по целия свят.

Професор Джонатан Бол от университета в Нотингам казва:

"Това е един невероятен поглед към ранните фази на пандемията с HIV-1. Обичайните заподозрени вероятно са помогнали на вируса да премине у хората – пътуването, нарастването на населението и ежедневни практики като опасни здравни интервенции и проституцията."

по статията работи: Величка Мартинова