Задължителната ваксинация срещу едра шарка в САЩ от 1901 година, 1 част

От 1901г.

До есента на 1901 година масивна епидемична върна от едра шарка поразява САЩ. Болестта поразява почти всички щати. Болшинството от американците са заразени с по-лек вариолен вирус, но наред с него върлува и смъртоносната "variola major", която засяга няколко големи американски мегаполиси, разположени на североизток. Задължителната ваксинация е сред темите на дневен ред, границите между отделните щати са строго охранявани, повишени са мерките за сигурност в по-малките градове, държавните училища и детски градини, както и по работните места на хората. Ситуацията изобщо не е благоприятна. Въпреки това, обществената политика е толерантна спрямо фармацевтичната индустрия, тъй като в тези смутни времена търсенето на ваксини срещу едра шарка е завишено. Най-големите американски компании, произвеждащи ваксини в този момент са детройтската "Parke, Davis & Company" и филаделфийската "H.K. Mulford Company" (тя американският предшественик на днешната "Merck").За да отговори на нуждите на безпрецедентното търсене на ваксинационните игли от слонова кост, покрити с активно вещество и на тези с течна лимфа, производителите буквално наводняват пазара с продукти (някои от тях не действат, други са развалени). Оплакванията от възпаления на ръцете и треска, предизвикани от ваксините, не закъсняват и скоро се превръщат в основни теми във вестниците и медицинските списания. Сякаш почти всяко американско семейство разполага със собствена история на ужасите.

Общественото недоверие към ваксините нараства през последните месеци на годината, тъй като вестниците съобщават за цели партиди ваксини срещу дифтерия, заразени с тетанус, които са виновни за смъртта на тринадесет деца в Сейнт Луис, на четири в Кливланд, на девет в Камдън (както и изолирани смъртни случаи във Филаделфия, Атлантик Сити, Бристол). Дори "Ню Йорк Таймс" (допреди това медията е безмилостен застъпник на задължителната ваксинация), изразява с ужас какви са новините от "Камдън", където е епицентърът на националната трагедия. Все по-често се прокрадват заглавията: "Ваксинирането тук е далеч по-фатално от вариолата", "Родителите, естествено, са против това да застрашат живота на децата и са склонни да не се подчиняват на закона". Тези хора твърдят, че шансовете да се преболедува от едра шарка изглеждат по-високи от тези при заразяване с тетанус".

Нека си поговорим честно, историята на медицината свидетелства, че болката, заразяването и случайната смърт след ваксинация не са нищо ново. Но обхвата на големи групи от хора и близката последователност от зашеметяващите събития са безпрецедентни за медицинската история на САЩ. Новините за деца, умиращи в агония, за безпомощни родители и лекари, превърнали се в свидетели на човешкото страдание се натрупват и отприщват вълна от организирани публични събития. Обвиненията за катастрофалния провал при разработването на противовариолните ваксини се превръщат в причина за извънредните нива на напрежение и конфликти между разгневените граждани и служителите на фармацевтичните компании, които буквално са принудени да се отбраняват. При подобен типичен инцидент, белязан от смъртта на деветото дете от Камден, здравните служители в Плимут, Пенсилвания, откриват, че много родители, получили препоръки да ваксинират децата си тайно изтриват активното вещество от ръцете на децата си.

По-нататъшната ситуация се влошава, тъй като по-късно се намесва и законът.

Вижте втора част

По статията работи: Виктория Милова

Статията е част от историята на:

• История на вариолата