Задължителната ваксинация срещу едра шарка в САЩ от 1901 година

От 1901г.

До есента на 1901 година масивна епидемична върна от едра шарка поразява САЩ. Болестта поразява почти всички щати. Болшинството от американците са заразени с по-лек вариолен вирус, но наред с него върлува и смъртоносната "variola major", която засяга няколко големи американски мегаполиси, разположени на североизток. Задължителната ваксинация е сред темите на дневен ред, границите между отделните щати са строго охранявани, повишени са мерките за сигурност в по-малките градове, държавните училища и детски градини, както и по работните места на хората. Ситуацията изобщо не е благоприятна. Въпреки това, обществената политика е толерантна спрямо фармацевтичната индустрия, тъй като в тези смутни времена търсенето на ваксини срещу едра шарка е завишено. Най-големите американски компании, произвеждащи ваксини в този момент са детройтската "Parke, Davis & Company" и филаделфийската "H.K. Mulford Company" (тя американският предшественик на днешната "Merck").За да отговори на нуждите на безпрецедентното търсене на ваксинационните игли от слонова кост, покрити с активно вещество и на тези с течна лимфа, производителите буквално наводняват пазара с продукти (някои от тях не действат, други са развалени). Оплакванията от възпаления на ръцете и треска, предизвикани от ваксините, не закъсняват и скоро се превръщат в основни теми във вестниците и медицинските списания. Сякаш почти всяко американско семейство разполага със собствена история на ужасите.

Общественото недоверие към ваксините нараства през последните месеци на годината, тъй като вестниците съобщават за цели партиди ваксини срещу дифтерия, заразени с тетанус, които са виновни за смъртта на тринадесет деца в Сейнт Луис, на четири в Кливланд, на девет в Камдън (както и изолирани смъртни случаи във Филаделфия, Атлантик Сити, Бристол). Дори "Ню Йорк Таймс" (допреди това медията е безмилостен застъпник на задължителната ваксинация), изразява с ужас какви са новините от "Камдън", където е епицентърът на националната трагедия. Все по-често се прокрадват заглавията: "Ваксинирането тук е далеч по-фатално от вариолата", "Родителите, естествено, са против това да застрашат живота на децата и са склонни да не се подчиняват на закона". Тези хора твърдят, че шансовете да се преболедува от едра шарка изглеждат по-високи от тези при заразяване с тетанус".

Нека си поговорим честно, историята на медицината свидетелства, че болката, заразяването и случайната смърт след ваксинация не са нищо ново. Но обхвата на големи групи от хора и близката последователност от зашеметяващите събития са безпрецедентни за медицинската история на САЩ. Новините за деца, умиращи в агония, за безпомощни родители и лекари, превърнали се в свидетели на човешкото страдание се натрупват и отприщват вълна от организирани публични събития. Обвиненията за катастрофалния провал при разработването на противовариолните ваксини се превръщат в причина за извънредните нива на напрежение и конфликти между разгневените граждани и служителите на фармацевтичните компании, които буквално са принудени да се отбраняват. При подобен типичен инцидент, белязан от смъртта на деветото дете от Камден, здравните служители в Плимут, Пенсилвания, откриват, че много родители, получили препоръки да ваксинират децата си тайно изтриват активното вещество от ръцете на децата си.

По-нататъшната ситуация се влошава, тъй като по-късно се намесва и законът.

Разколебани в професионалното си самодоволство, лекарите и здравните служители в САЩ са принудени да преразгледат съществуващите принудителни мерки за ваксинация, описани в американското законодателство за общественото здраве. От една страна задължителната ваксинация, без значение дали касае само учениците или широката общественост, крие рискове за обществото. От друга страна, законите налагат правни задължения на индивидите (в това число и на родителите) да поемат риск и да се ваксинират, за да защитят цялата общност от потенциалната опасност от възникване на пандемия от едра шарка. Именно евентуалното разпространение на болестта сред обществото прави имунизирането социално изгодно (така се защитава т.нар. колективен имунитет). Подобно на всички управници в едно прогресиращо общества, и тези в САЩ са наясно с една неизбежна взаимозависимост. Съвременния социален живот изисква правенето на жертви за общественото благосъстояние и здравето на държавата. Въпреки това, именно същата държавност не прави нищо съществено, за да гарантира качеството на ваксините, с които се третира населението. Своеобразната бактериологична революция в САЩ създава разнообразие от биоваксини – антитоксини и серуми от всякакъв вид, произвеждащи се в правнонерегулирани компании. Те се разпространяват в САЩ от представителите на тези компаниите, както и от пътуващите търговци, продаващи продуктите си на също толкова нерегулирани пазари. А рисковете от тези фармацевтични продукти биват понасяни от обикновените хора, оставени незащитени от потенциално опасните ваксини.

Ситуацията, описана до тук изобщо не е позитивна, тя показва впечатляващия дуализъм, властващ в американското право от началото на 20 век. Обикновените американци, особено тези от работническата класа, биват "пленени" между все по-осезаемото държавно присъствие, прокрадващо се в ежедневния социален живот и относително слабата държавна регулация в икономиката. Междувременно правителството удобно се изолира, бягайки от отговорност. На вниманието на обществото е представен любопитен казус, представен само три години преди кризата в Камдън. Според него Върховният съд в щата Джорджия задава въпроса дали американското правителство може да бъде съдено за вреди, причинени от вследствие на лошите ваксини, ползвани от неговите обществени здравни власти. Случайно или не, отговорът не е особено свързан със зададения въпрос. А това несъвършенство се крие в правната система на САЩ (Англосаксонската правна система, основана на общото право на прецедента). И така, отговорът на правителството, което съумява да се защити законово, е "не". Така, ръцете на държавата остават чисти и защитени, за разлика от тези на гражданите.

След 1901 година поддръжниците на задължителната ваксинация в САЩ продължават да защитават политиката посредством похватите на квазинаучната реторика за оценка на риска. От гледна точка на експертите, основните притеснения относно безопасността на ваксините започват да бъдат изтласкани от невежеството и страха. Длъжностните лица започват да уверяват обществеността, че ваксините са по-безопасни от всякога: "Обработването на глицеринизираната ваксинална лимфа сега е достига до такова съвършенство, че вече не трябва да има страх от евентуални неблагоприятни резултати при употребата й" - твърди лекарят Валтер Уймън три години преди събитията в Камдън. Дори да възникнат някои неблагоприятни усложнения, социалните ползи от ваксинацията надвишават вредите. Както пише "Cleveland Medical Journal": "По-добре да бъдем с две точки на ръката, отколкото в град, опустошен от шарка, особено когато възможността това да се предотврати това, е в нашите ръце".

Статията е част от историята на:

• История на вариолата