Начало История на медицината Заедно в науката: Елизабет Хейзън и Рейчъл Браун и откриването на нистатина – 2 част

Заедно в науката: Елизабет Хейзън и Рейчъл Браун и откриването на нистатина – 2 част

От 1950г.

Заедно в науката: Елизабет Хейзън и Рейчъл Браун и откриването на нистатина – 2 част - изображение

От 40-те години на миналия век нататък, макар че работят в различни градове, микробиологът Елизабет Хейзън и химикът Рейчъл Браун успяват да реализират изключително продуктивно научно партньорство. В лабораторията си в Ню Йорк Елизабет култивира микроорганизми, открити в почвени проби, а после проверява ин-витро активността им срещу гъбичките Candida albicans и Cryptococcus neoformans. Когато "засича" проявена противогъбична дейност, Елизабет не губи време, а веднага изпраща по пощата въпросната култура в стъклен буркан до Олбани, където е локализирана нейната колежка. Браун получава ценната пратка и, използвайки сложни екстракти, успява да изолира активната съставка. /Това, представете си, става в периода преди въвеждането на високоефективната хроматография и други сходни техники/.

След получаването на активното вещество, Рейчъл връща "топката" обратно в ръцете на Хейзън, изпращайки го за проверка на действието му срещу гореспоменатите Candida albicans и Cryptococcus neoformans. Ако се окаже ефективно, токсичността му се преценява допълнително в последвали опити с животни.

За съжаление, почти всички агенти, които иначе унищожават гъбичките, проявяват твърде висока токсичност при проведените животински тестове. По ирония на съдбата, от всички стотици почвени проби, изпратени на дамите и събирани от цял свят, онази култура, която ще се окаже "печелившата", е открита не къде да е, а в градината на близък приятел на Хейзън на име Уолтър Б. Нурсес и неслучайно е наречена Streptomyces noursei. Културата съдържа вещество, което дамите първоначално наричат фунгицидин – наименование, което, макар и непознато за тях, вече се използва за назоваване на друга съставка. Затова Елизабет Хейзън и Рейчъл Браун прекръщават откритието си на "нистатин" /учудващо, терминът идва от съкращението на названието на щата Ню Йорк – NY, и "statin"- "статин"/.

Ръководителят на отдела – Гилбърт Далдорф, настоява дамите публично да обявят своето откритие на регионалната среща на Националната академия на науките. Следващата стъпка включва патентоването на откритието, производството на лекарството в огромни количества и стартирането на клинични тестове с хора – нещо, за което липсват достатъчно щатски ресурси. За да осигури патент, Далдорф се обръща към Научната корпорация, която по това време предоставя законови услуги за университетите и за учените в обществения сектор. Водещият изобретател и фармацевтичен предприемач Едуард Робинсън Скуиб закупува правата върху патента на нистатина, прави проучвания и лицензира продукцията и продажбата му за голям брой лекарствени компании.

В крайна сметка, постижението на двете жени е наистина значимо, а то, както стана ясно, става възможно благодарение на блестящото научно партньорство помежду им.

По статията работи: Красимира Костадинова 

5.0, 1 глас

БИБЛИОГРАФИЯ

https://www.chemheritage.org/historical-profile/elizabeth-lee-hazen-and-rachel-fuller-brown

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

Личности