Законодателни промени, касаещи акушерските грижи в Русия до средата на 18 век

От 1714г.

В първите години на 18 век развитието на акушерството и гинекологията в Русия не е било на особено високо ниво. Напротив – в тази страна задълженията на акушерките се изпълнявали главно от необучени жени (наричани баби-акушерки) с малко, или почти никакви медицински познания. Представителките на тази професия били най-вече чужденки, масово хората вярвали в суеверия, касаещи бременността и раждането. Акушерките нерядко били замесвани в детеубийство, когато бебетата се раждали с увреждания, а руското общество не виждало проблем в тез практики.

Петър I е първият руски държавник, който е изискал изготвянето на някои наредби, отнасящи се до дейността на бабите-акушерки, чиито дейности до този момент не били подложени на контрол. Благодарение на тази инициатива бил издаден указ, забраняващ убийството на децата с увреждания. Следващият опит (от 1714 година) на държавника да подобри ситуацията в Русия, ако не от медицинска, то поне от законодателна гладна точка бил достоен за уважение. Петър I издал указ за постояването на сиропиталища, в които да се отглеждат бебетата с неизлечими заболявания.

Друга положителна тенденция, която щяла да подпомогне развитието на акушерството и гинекологията в Русия бил нарастващият стремеж към висока обща култура сред населението. Така, по-мащабните познания сред населението започнали да оспорват полезността от родилната помощ, оказвана от бабите-акушерки. Руснаците започнали сами да настояват за провеждането на обучение, ако не за лекарите-гинеколози, то поне на бабите-акушерки. Така след кончината на Петър I, неговата съпруга Екатерина направила решаваща стъпка в планираното обучение на акушерките.

Би могло да се твърди, че основите на акушерското образование в Русия са поставени от Павел Захарович Кондоиди (1710-1760). През 50-те години на XVIII век той е назначен на длъжността „архиатър”(завеждащ лекар) на медицински кабинет благодарение на закон от 1723 година, чието съдържание било много подобно на това на т.нар. „Аптекарски” указ  на Петър (от 25 май, 1706 година за създаването на болнични учебни заведения и школи).

На 21 март, 1754 година Кондоиди създал т.нар. "Правительствующему Сенату от Медицинской канцелярии о порядочном учреждении бабичьева дела в пользу общества", в който е подчертал колко: "лоши са последствията за раждащите без опитни медицински лица". Според него било необходимо всички жени, направляващи родилния процес, да полагат медицински изпити, а в Москва и Санкт Петербург врати трябвало да отворят първите учебни институции за акушерки. Оставало единствено да се провери дали споменатите по-горе законови мерки щели да дадат добри резултати за развитието на руското акушерство и гинекология.