Закон на Николай Вавилов за хомоложните редове в наследствената изменчивост

От 1920г.

Лятото на 1920 г Вавилов изнася доклад, в който представя своята теория - "Закон гомологических рядов в наследственной изменчивости".

Трудът си представя пред Всеруския конгрес на селекционерите в Саратов. Две години по-късно, този доклад е публикуван в английското списание "Journal of genetics", с нови допълнения - в том I на "Теоретические основы селекции" през 1935 г.

Ученият не само подчертава значителната роля на външната среда в еволюцията на растителните форми, но посочва и огромното значение на генотипа.

Той успява да стигне до извода, че в основата на паралелната изменчивост стоят мутациите на хомоложнитв гени в различните видове и родове. Те от своя страна са тези, които дават общата картина на хомоложните редове на изменчивостта.

Най-важното в този закон е новото разбиране за принципите на мутирането в природата. Наследствената изменчивост за всеки вид е програмирана в зависимост от исторически формиралия се генотип, но хомоложната изменчивост няма приспособителен характер. При нея са в сила Дарвиновите положения за ролята на отбора при създаване на приспособленията в органичните форми.

Законът за хомоложните редове в наследствената изменчивост е един нов принос за безсмъртното учение на Дарвин за произхода на видовете.

Този закон позволява да се предсказва съществуването на нови растителни форми, които не са разгадани още от науката, и поставя основите за търсенето на нови форми растения. На тази основа той открива оригиналната безлигулна мека пшеница и предсказва, че такива форми трябва да се търсят и при други зърнени растения.

И действително, по-късно са намерени безлигулна ръж, царевица, овес, просо, пирей, ечемик и др. Конгресът приема резолюция, която дава възможност да се осъществят на практика идеите на Вавилов в най-широк мащаб.

Този закон е позволил въвеждането в генетиката на сравнителният метод, с което се е поставило и началото на сравнителната генетика. Доразвити са принципите на хромозомната теория, генетиката се свързва с дарвинизма и селекцията.

Постепенно законът се е утвърдил и в съвременната генетика, разпространявайки се дори на молекулярно равнище и строежа на гените и белтъчната синтеза.

Статията е част от историята на: