Запознанство и начало на научното сътрудничество между Фредерик Бантинг и Джон Маклауд

От 1903г.

В началото на кариерата си Фредерик Бантинг си „нахвърлил” някои идеи, размишлявайки за евентуалния терапевтичен потенциал на панкреатичните секрети, за които прочел в статия, някои експерименти, които целели да открият каква е връзката между панкреатичните секрети и диабета. Така, на 7 ноември, следвайки съвета на свой колега, Бантинг представил идеята си на вниманието на Джон Джеймс Рикард Маклауд (1876-1935), който бил изявен шотландски физиолог в Университета на Торонто. Освен това, той бил и експерт по метаболизма на въглехидратите в неговата алма матер.

Джон Маклауд, който бил син на министър, получил медицинското си образование в университета на Абърдийн, а знанието си по биохимия, експертът усвоил в университета в Лайпциг. През 1903 година шотландският медик емигрирал в САЩ, за да започне работа като професор по физиология в университета „Western Reserve” (сега „Case Reserve University Western”) в Кливланд, Охайо. След 15 години Маклауд приел поста на професор в Университета в Торонто.

По-ранен етап от кариерата си Джон Маклауд публикувал поредица от научни статии, касаещи глюкозурията (състояние, при което има наличие на захар в урината, а това обикновено е общ показател за наличието на диабет). Като учен, запознат с литературата по този въпрос, той бил впечатлен от набора от знания на на Бантинг на тема диабет и функциите на панкреаса. Макар и скептичен за това до колко е обоснована идеята на Бантинг, Маклауд решил да отстъпи своя лаборатория, пространство, асистенти и някои лабораторни кучета за два месеца (в края на учебната година). Именно така започнало и научното сътрудничество между учените.

Статията е част от историята на:

• История на Сър Фредерик Грант Бантинг