Зараждане на акушерството и гинекологията

От -1800г.

За да научим повече за зараждането и да проследим „корените” на акушерството и гинекологията като медицинска дисциплина, на първо място би било добре да открием повече за етимологията и дефиницията на двете „посестрими”, грижещи се за женското здраве.

И така, думата акушерство има френски произход („accoucher” – превеждаме буквално като подпомагане при раждането). Тази област от клиничната медицина изучава физиологичните и патологични процеси, които се случват в тялото на жената след зачатието, по време на бременността, раждането и следродовия период. Медиците, заинтересовани от тази медицинска област се стремят да разработят и утвърдят нови родилни методи, да осъществяват ефективна профилактика и лечение на евентуалните усложнения от бременността и раждането и да третират навременно евентуалните заболявания при плода и новороденото. Акушерството е неразривно свързано с гинекологията.

Думата гинекология има гръцки произход ( „gyne” - жена, „logos” – наука). Медицинската област е съсредоточена в изследването на заболяванията на женските полови органи. Въпреки това, гинекологията е неразривно свързана и със сестринските грижи, анатомията, физиологията, фармакологията, психологията, хирургията и педиатрията.

Ако се опитаме да проследим историческите корени на тази медицинска дисциплина, то ще трябва да се „върнем” до периода на неолита. Изследванията показват, че нашите предци, живели толкова назад във времето, са определено са оказвали помощ на родилките в този толкова критичен за техния живот момент. Раждането се направлявало от по-старите и опитни жени, шаманите и билкарите. Акушерската помощ в този период е разчитала както на рационалните методи, така и на употребата на амулети, магии и билкови лекарства.

Първите съхранени сведения, които разказват за зараждането на акушерството и лечението на женските заболявания, се съдържат в медицинските текстове от древния Изток: китайски йероглифни ръкописи, египетски папируси (гинекологичният Кахун папирус, датиращ от XIX век пр.н.е. и Еберс папирус от XVI век пр. Хр.), вавилонски и асирийски плочи с клиновидно писмо (от около II-I хилядолетие пр. Хр.), индийски аюрведически текстове.

Някои от гореспоменатите древни източници описват и симптомите на някои женски заболявания (неправилно маточно разположение, тумори, възпаления), диететика при бременността, нормалното и рисковото раждане. Медицинският древноиндийски трактат "Чарака Самхита" (I-II в. пр.Хр.) например описва неправилното положение на плода в матката, извършването на някои оперативни манипулации за третирането на този проблем и методи за родоразширяване с инструменти, ползвани при израждането на деца.

Високото ниво на медицинските познания, съдържащи се в сборника с текстове на Хипократ показва, че основите на хигиената и трудовата медицина са поставени в древна Гърция, а неред с нея някои базисни познания в областта на гинекологията и акушерството постепенно започнали да се превръщат в постулати. Любопитен е фактът, че в сборника е посочена точната дължина на бременността: 280 дни. Според елините, единственото правилно предлежание на плода в утробата в края на бременността, е главичното. Въпреки това, от съвременна гледна точка, напречното и седалищното предлежание не следва непременно да се считат за признак на патологични процеси при майката или бебето. В миналото се е вярвало, че до седмия месец от бременността плодът е разположен седалищно спрямо таза на майката, а във времето до края на 9-я месец детето трябва да се завърти надолу.

Вярвания като споменатото по-горе показват колко дълъгпът е трябвало да изминат акушерството и гинекологията, за да възприемат съвременния вид, в който ги познаваме.