Защо древните скулптури имат умишлено умален фалос

От -1200г. до 1504г.

Скулптурите от Късната Античност се отличават със своята реалистичност, както и с красиви, естествени пропорции на тялото. Това е резултат от множеството години на усъвършенстване на гръцките ваятели. Първоначално елинските статуи напомнят на тези на заобикалящите ги народи - египтяни, перси, хети и т.н. Постепенно обаче те създават свой собствен стил, в който основната идея е да се придадат възможно най-акуратно всички черти на тялото. В резултат на това до нас достигат издълбаните в мрамор образи на различни древни божества и герои.

Вглеждайки се в тези статуи, ние можем да различим множество изкусно изсечени детайли - от мускулатурата по торса до кичурите коса по главата. Въпреки свръх реалистичността на скулптурите, има един особен детайл, който изпъква в почти всички мъжки образи - фалосите на увековечените герои са нереалистично малки.

Разбира се подобна подробност не може да остане незабелязана от историците. За да се разбере каква точно е причината за този необичаен стандарт, те използват няколко писмени извора, които описват идеалния мъж. Именно така те разбират, че умалените пениси не са някаква генетична особеност на елините от античността или приумица на скулптурите. Оказва се, че дребният фалос е част от еталона за красота.

Причината за това е, че големият, еректирал пенис напомня за сходство с едрия рогат добитък, а оттам и с полу-уседналите племена от степта. Постепенно гърците започват да свързват едрия пенис с необразованост, слаби умствени способности и невъзможност за контролиране на животинските инстинкти.

Тези стереотипи повлияват скулптурата като изкуство. Само низшите пантеонни образи - фавни, сатири и други гротескни същества - са изобразявани с големи фалоси, които често са изобразени в еректирало състояние. Един от най-известните примери за грозотата на едрия полов орган от Античността, е трагикомичният герой Приап.

Приап е божество от гръцкия епос, което обаче не присъства в повечето съвременни издания на елинските предания, тъй като образът му не е особено подходящ за детската аудитория. Той е син на Афродита, но още в утробата на майка си е прокълнат от богинята Хера. Царицата на боговете е ядосана от репликата на троянеца Парис, който признава повелителката на любовта за най-красивата дама на връх Олимп. В следствие на прокобата на съпругата на Зевс, Приап се ражда грозен, космат и с огромен пенис, който е застинал в постоянна ерекция.

Тъй като новороденото божество е роб на собствените си нагони, то е изгонено от Олимп и израства в къщата на най-обикновени овчари. При опитите си да задоволи сексуалния си глад, Приап осъзнава, че е неспособен да се сношава, тъй като пенисът му се отпуска единствено когато е в компанията на жена. Гротескното божество става символ на последствията от гнева на боговете.

Благодарение на този мит, както и на легендата за дивите и първични сатири - духове на природата, чиито тела са наполовина човешки и наполовина кози - големият фалос става еталон за ограничен умствен капацитет. Според древногръцкия драматург Аристофан красивият мъж се отличава с широки рамена, здравословен летен загар, тънък език, широк торс и малък пенис. Описанието не е направено по личните виждания на сатирика, а е на базата на общоприетите тогава стандарти.

Римските скулптори започват да създават своите статуи по образец на древногръцкото изкуство. Затова те продължават да изобразяват голите мъжки тела с неестествено малки пениси, макар че връзката между гениталиите и умствения капацитет липсва в културата на Вечния град. По някаква причина телесните пропорции, зададени от елините, стават образец за творците от периода и не търпят особени промени.

През Средновековието изобразяването на голи тела е забранено, тъй като през Тъмните векове голотата се счита за непристойна. След падането на Константинопол през 1453-та година в Западна Европа, която през 15-ти век е на ръба на културна революция, пристигат множество спасени от бежанците образци на античната скулптура. Именно тези артефакти служат за образец на Ренесансовите творци, появили се няколко десетки години по-късно.

По тази причина статуята на Давид, създадена от италианеца Микеланджело, се отличава с неестествено малък фалос. Тъй като скулпторът няма възможност да работи с жив модел, той копира детайлите на човешкото тяло от древногръцките статуи, намиращи се във Флоренция. По-късно изкуствоведите обясняват умаленият пенис на библейския герой с уплахата, която той изпитва при сблъсъка с гиганта Голиат.

Редактор: Георги Динев