Защо през XVII в. англичанките искат да забранят на мъжете си да пият кафе

Представете си място, където можете да залагате на мачове, да си топлите краката до огъня, да наблюдавате как се извършват обществени дисекции (както на животни, така и на хора), да си наемете проститутка (мъжка или женска), да си купите или продадете чорапи, да си закупите както лалета, така и порнографски материали, да следите отблизо работата на шпиони, дисиденти, търговци и измамници и накрая да прочетете пощата си, доставена направо върху вашата маса. Тънкият неуловим на пръв поглед конец, който свързва всички тези дейности, е новият наркотик, внесен от мюсюлманския свят – черен, ароматен, плашещ и омагьосващ… и се нарича "кафе". 

Да се върнем малко по-назад в историята. Най-ранните сведения за консумацията на кафе могат да се проследят до йеменските суфистки манастири през XV в. Твърди се, че в Европа и по-специално на о. Малта, се появява едва през XVI в. чрез мюсюлманските роби, внасяни от Османската империя. По време на Просвещението, кафенетата се превръщат в център на социалния живот в Англия. Същевременно много хора вярват, че ободрителната напитка притежава и лечебни свойства. В трактат, озаглавен "Характера на кафето и кафенетата", написан през 1661 г., пише, че то помага при корем и за прогонване на лошите мисли от главата.

Кафенето от XVII в. представлява социално пространство за експерименти, чийто най-близък съвременен аналог всъщност дори не е място, или по-скоро е виртуално такова: интернет. Основните характеристики на тези интригуващи заведения са разнообразието от преживявания и дейности, които се случват там. Както пише Стив Шейпин, посетителят в едно ранно и доста модерно за времето си кафене може да "стане свидетел на дисекцията на делфин, да види слон или носорог, или изложба, състояща се от дете с три пениса и жена с три гърди," след което може да продължи престоя си с вана, да си закупи застраховка живот и да си "купи книги, картини и китова мас на търг за свещи."

Ето как е изглеждало едно английско кафене през XVII в.

Също подобно на интернет, ранните кефенета са изключително парадоксални. Те са рай за свободата на словото, но също така и мишена за зараждащите се държавни шпионски институции. Място, където различните социални класи се смесват, но при изключително строги сексистки правила: освен ако не сервират питиета или не работят като проститутки, жените нямат право да стъпват в тях. 

Разбира се, в центъра на парадокса стои самата изкушаваща напитка, кафето, която днес ни изглежда невинна и дори полезна. Е, ранните съвременни европейци гледали с дълбоко подозрение на кафето. Особено пък англичанките. От една страна, то е наркотик с дълбоки корени в мюсюлманския свят.

Разпространява се из европейския континент предимно чрез еврейските и арменски имигранти от Османската империя. Чудодейният ароматен еликсир притежава сензорни и психоактивни характеристики, които много европейци – запознати с алкохола, но не и със стимулантите – намират за меко казано очарователни.

Вероятно най-известното възражение срещу кафето идва от анонимен източник: "Петиция на жените против кафето". Памфлетът е издаден през 1674 г. в Лондон и е сред най-забавните и живо написани исторически текстове от този период. Подобно на "Училището на Венера" – сексуално ръководство, на чиято корица са нарисувани жени, тълпящи се около продавач на вибратори – в петицията има нещо изключително искрено, което е едновременно забавно и цветно. Но е време да ви споделим и какъв е основният аргумент на петицията: кафето причинява еректилна дисфункция на лондончани и те не могат да изпълняват съпружеските си задължения.

Ето и част от памфлета:

"Чели сме как испанският принц бил принуден да въведе закон, според който мъжете не трябва да повтарят повече от ДЕВЕТ пъти на нощ 'голямото благоволение' спрямо своите съпруги; но уви! Уви! Тези дни вече ги няма… Защото прекомерната консумация на тази жалка, упадъчна, езическа напитка, наречена КАФЕ … превръща в евнуси съпрузите ни, осакатява още повече нашите мили любовници и с времето те стават импотентни като старци. От тях вече не идва нищо влажно, освен сополивите им носове, нищо твърдо, освен костите им, и нищо изправено, освен ушите им."

В края си петицията призовава за забрана на кафето сред мъжете под 60 години и окуражава пиенето на "похотлива" бира, ейл и шоколад, вместо демоничната напитка, която, както се пише в памфлета, кара жените да заменят мъжките ласки с изкуствени членове…

Определено не им е било лесно на европейците от XVII в.

по статията работи: Величка Мартинова