Знания по анатомия и хирургия на Гален

От 161г.

До края на 161 година древноримският медик Гален е работил като лекар на гладиаторите в Пергам. Именно там лекарят е натрупал задълбочени познания относно човешката анатомия и лечението на различни травми. Римският медик често е третирал раните по ръцете и краката на войници, гладиатори и цивилни. Гален нерядко е осъждал работата някои свои колеги, обвинявайки ги в невежество и липса на някои базисни знания по анатомия.

Лекарят, роден в Пергам е отбелязал в своите записки, че е имал шанса да наблюдава перикард на сърцето. Тази рядка възможност за анатомично наблюдение се е отдала на медика благодарение на работата му. Гален е трябвало да отстрани увредена част от гръдната кост на роб, живеещ в Пергам. Кратките наблюдения над човешката анатомия, трупани по време на работата допринесли за натрупването на безценни опит и познания. Изключение правела единствено остеологията. Древноримският медик скоро осъзнал, че въпреки всеотдайната си грижа и щателните наблюдения върху гладиаторите и другите пациенти, той можел да получи знания по анатомията единствено чрез извършването на дисекции. Така Гален започнал да експериментира и да се обучава с опитни животни.

За съжаление малкото, което древноримският лекар е успял да усвои, преди завръщането си в родния си град (около 157 година), било натрупано от случайни наблюдения, докато е бил начинаещ студент по медицина, обучаван от своя учител Сатир. Тъй като дисекциите на хора били забранени в Римската империя, една от малкото демострации, които Сатир провел пред Гален описвала как изглеждат мускулите, артериите и вените на няколко жертви на епидемия от „черен антракс” (вероятно се касае за определена форма на антракс, върлувала в Римската империя).

Друга част от лекарските си познания, Гален е натрупал в Александрия (в продължение на около 8 години). Този период разкрива на медика малко повече за анатомията и хирургията, а знанието било доста различно от това, което можело да се прочете в учебника по анатомия. Нещо повече, Гален не бил доволен от написаното в анатомичния учебник. Той модифицирал някои процедури, които според него са рискови не само за пациентите, но и за хирурзите.

Сведенията за употребата на някои лекарства в Римската империя може да се получат от текстовете на Гален, Плиний Стари, Скрибоний Ларг. Според тях хирургичните манипулации трябвало да се съчетават с медикаментозна терапия. Въпреки това, някои традиционни практики се считали за надеждни и успешни. За съжаление, в Римската империя били разпространени и доста опасни практики. Традицията доминира и в кратките съобщения на Плиний, разказващи за гладиаторските рани. Сред лечебните кръвоспиращи растения, които се прилагали за лечението на рани са билките бял равнец и вид копър, който днес е изчезнал.

Статията е част от историята на:

• История на Гален